Докато има будали, ще има и политици, които лъжат най-вече себе си, а след това и избирателя, изтъква социологът

В предизборните времена властта често кара кандидатите за народно одобрение да губят здравия си контакт с реалността, особено новаците, „на които им е замирисало на власт“. Това заяви в интервю за БГНЕС социалният психолог Росен Йорданов, който подчерта, че някои от тях започват да се държат буквално като луди, а други се вземат прекалено насериозно.

Според него липсата на чувство за хумор е знак за проблемен подход към живота и към себе си. „Онези, които не виждат забавната страна на нещата, се измъчват дълбоко, живеейки в ужаса на страха от загубата на контрол и параноята, че самоуважението им е обект на зловредни намерения от околните“, обясни Йорданов. Той уточни, че хората с психични разстройства в спектъра на психозите трудно различават вътрешната от външната реалност и не могат да се шегуват или да лъжат. Докато другите, които се смятат за реалисти, също страдат, защото не приемат простите случайности и кусури, присъщи на всеки човек.

Йорданов припомни, че политиката е сериозна професия, която изисква подготовка и опит, за да не загубиш разсъдъка си и да не се засилиш скоропостижно към политическото „бунище“. Много кандидати за власт се подвеждат от илюзията, че управлението е привилегия и възможност за статус, вместо отговорност и жертва в услуга на обществото. „Тези хора си мислят, че ще излязат „сухи“ и кредитирани с обществени заслуги, но реалността показва друго“, отбеляза той.

Психологът критикува и практиката на част от социолозите и анализаторите, които вместо да отразяват обществените нагласи, ги манипулират чрез трикове с процентите, като подценяват определени кандидати или създават изкуствени очаквания. Йорданов приветства тези, които запазват професионална чест и точност, защото „при изследванията с детектор на лъжата грешката на един е грешка на всички“.

На въпрос за „провинциалното мислене“ сред политиците, Йорданов посочи, че то се проявява в кресливи лозунги, партизанско поведение и стремеж към власт без ясна представа какво ще се прави с нея, освен да се уреждат лични интереси, роднини или съратници. Той цитира крилата фраза от сатирична книга: „Будалите са родилки на мошениците. Премахни будалите и мошениците сами ще изчезнат!“, като подчерта, че докато има будали, ще има и политици, които лъжат най-вече себе си, а след това и избирателя.

Истинските политици, които успяват да упражняват власт ефективно, са тези, които се смиряват и променят след като придобият опит, особено при пряко участие в изпълнителната власт. Те разбират сложността на управлението и са готови на лични жертви. Онези, които не могат или не искат да се адаптират, остават в „болшевишки режим на мислене и поведение“ и постепенно изчезват от политическата сцена.

Йорданов заключи, че предизборните времена изискват не само стратегическо мислене и работа с хората, но и здрав разум, смирение и чувство за хумор — качества, които отличават реалистичните и ефективни лидери от самозабравилите се новаци.