Поредното позоваване на османското минало, което Ердоган прави, отново е изключително провокативно. В думите на днешната турска власт често присъстват места от Балканите и конкретно България. Това се казва в позиция на Патриотите от ВМРО – Българско национално движение, която е реакция на думите на турския президент, цитирана от пресцентъра на ВМРО.

„Нашето съществуване се дължи на победата, която Алп Арслан спечели при Малазгирт. Тя ни проправи пътя до към средата на Европа. Поради тази причина Малазгирт значи за нас и Мека, и Медина, Бурса, Одрин, Истанбул, целите Балкани.“

Това каза Реджеп Тайип Ердоган, цитиран от медии, на многохиляден митинг по повод годишнина от прословутата битка при Манцикерт (наричан днес на турски Малазгирт), в която селджуките побеждават византийските сили. Битката бележи началото на окончателния упадък на Византия и е ключова точка за възхода на онова, което по-късно ще стане известно като Османска империя.

Не забравяйте, че Анадолът е като един бент, напомня Ердоган и продължава: ако този бент се събори, няма да остане камък върху камък, няма да останат нито Близкият изток, нито Средна Азия, нито Балканите.

Само преди по-малко от половин година включи Кърджали, Скопие, Гюмюрджина и Ксанти в нещо, което определи като душевни граници на Турция.

И четирите града обаче са неразривно свързани и българското културно-историческо наследство. Тъжната историческа ирония е, че районът на езерото Ван, около което се случва прословутата битка, е част от арменското наследство.

Въпреки това, България никога не говори по този начин, а показва по-верния път: сътрудничеството на Балканите, вместо претенции, напомняния, многозначителни игри на думи и провокации.

Но след като Ердоган си позволява да говори за възхода на Османската империя, ние пък ще му припомним нейният фактически край – след победата при Одрин 13.03.1913 г.

Именно тогава, с водещата роля на България, Балканите застават заедно срещу прогнилата империя и показват единение в името на цивилизованото си бъдеще, прогреса и свободата. И днес това е правилният път за Балканите.

По-късно турската държава на Ататюрк също пое по този път – който днес Ердоган явно иска да ревизира. От тази ревизия може да страда единствено обикновеният турски народ, с който ние, българите, сме приятели.