Росен Йорданов, 24 часа

Няма как да говорим за личността на Георги Семерджиев, защото има доста фрагментирана информация. Но може да говорим за един типаж и образ събирателен за проявите, които наблюдаваме. Когато в едно общество агресията започне да се инструментализира, когато започне да става модна, това е сигурен признак за разпад и регрес. Като успешен и утвърждаващ стил на поведение това се бе наложило като през 90-те години (да оставим настрана огромната престъпност, която върлуваше тогава). Прототипът на този герой започна да изплува през лятото на 2020 г. Това съвпадна с увеличаване на престъпността в сфери, които бяхме позабравили. Демонстративно гротескното поведение започна да става все по-видимо през уличните скандали между шофьори, например. Процесът на инструментализирането на агресията е показателен за обществените процеси.

В този тип поведение агресията е визитка. От гнева по принцип има полза - дава силна енергия, фокусира ни. Защитава ни от естествената уязвимост. Може да отблъсква неприятности. Въпросът е, че когато агресията стане мейнстрийм, тя активизира няколко много характерни типажа, които чрез нея се опитват да прикриват собствената си вътрешна слабост, комплекса за малоценност, който носят. Те използват този тип поведение като сигнална ракета за сплашване на околните и по този начин предизвикват някаква перверзна форма на уважение, което всъщност не изпитват към себе си.

Избуява и друг тип хора - нарцистични егоисти, които използват агресивността, за да принуждават околните да задоволяват техните нужди и желания.

Ако съдим по информациите, които идват от други граждани, наблюдавали поведението на въпросния шофьор на други места - това да изпревариш, да се мушнеш, да излъжеш опашката, подсказва неосъзната вътрешна мотивация, подсказва малоценностен компонент в поведението на тези хора.

Когато такъв тип поведение стане норма, избуяват недостатъци в характера - славолюбие, нарцистичен егоизъм. Те получават подходяща хранителна среда.

Знам, че в ситуации на такива трагедии всички бързо се възмущават и веднага отиват към крайните наказания. Всъщност санкциите, които възпитават, са онези, които са навременни и неизбежни. Това работи, такива наказания създават респект. Ако проследим хронологията от времето, когато този човек е започнал да нарушава, всяко толериране е насърчавало липсата на самоконтрол за агресивното поведение, превръщането й в норма. Преди няколко години един политик бе един от главните инициатори да се въведе правна норма при употреба на алкохол зад волана - как веднага трябва да бъдат регистрирани криминално, без никакви условия. Смяташе се, че това ще намали броя на хората, които шофират под въздействието на различни вещества. Но защо за толкова години никой не направи внимателен анализ - когато една правна норма бива въвеждана, има ли ефект?

Ако няма, защо?

Защо правосъдното министерство не направи анализ - дали въвеждането на тази норма е довело до възпитателния ефект, който е целяла. И още нещо - службата по пробация. Вместо условна присъда, при която никой не те контролира - се слага пробационен надзор, което означава да имаш пробационен инспектор, който да назначава програми за корекция в поведението, примерно да ходиш в спешни центрове да работиш като санитар, дали ще ходиш в група за преодоляване на зависимостите и намаляване на агресивността. Към такъв човек има прикрепен пробационен инспектор, който наблюдава какво се случва с него. Но тези неща изобщо не се коментират.

Време е да подхождаме към нормите, които въвеждаме, с разум и интелект, а не с провинциални подходи - правим акцията и после забравяме за всичко. Не говоря на езика на социалните мрежи, където кипи възмущение, и то е основателно - но възмущението е едно, а много повече усилия изисква да работиш системно за промяната на нещо.

И още нещо - на 11 юни този човек е избягал от полицаите. Това е извънредно произшествие, то се докладва задължително на високо ниво в МВР и се разпорежда веднага сериозно разследване. Един месец, в който е трябвало да се установи пуснали ли са го, изтървали ли са го, има ли наказани.