Военният министър заля ефира с путински опорки

Военният министър Димитър Стоянов за пореден път демонстрира странен подход към информацията за войната в Украйна и последиците от нея за България – много предпазлив, когато става дума за Русия, но значително по-категоричен, когато трябва да се възпроизведат добре познати от руската пропаганда тези.

Поводът този път са ударите по два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Стоянов призна в "Лице в лице" на btv, че има „вътрешно убеждение“ чии са дроновете, но отказа да го назове, тъй като липсвали доказателства.

"Няма конкретика и ние не можем да потвърдим дали са руски, или украински", уточни министърът.

Проблемът е, че тази предпазливост бързо се превръща в удобна формула за поставяне на агресор и жертва на една и съща плоскост – особено когато става дума за Русия, която вече повече от четири години води пълномащабна война срещу Украйна и системно използва дронове и ракети срещу цивилна и инфраструктурна цели.

"За да бъдем сигурни, трябва да намерим необходимите отломки от съответните дронове, които да изплуват на повърхността. Или някоя страна да поеме отговорност. В случая нямаме нито едното, нито другото", посочи министърът.

Направи се на разсеян, когато го попитаха дали трябва да се протестира пред Митрофанова, ако дронът е руски и прехвърли топката към Външно. 

Стоянов специално подчерта, че е чул позицията на украинския президент Володимир Зеленски, според когото дроновете са руски, но отново настоя, че не може да потвърди това.

"Може би някои от нашите политически опоненти очакват ние да излъжем. Няма как да го кажем. Предния път по същия начин не реагирахме, когато падна дронът край Кардам, докато не намерихме отломките и не ги идентифицирахме. Тогава казахме: "Да, това е дрон, който е дошъл вероятно от Украйна". Впоследствие беше потвърдено и от украинска страна. Тогава със сигурност можем да говорим. Сега са само догадки и спекулации", коментира още Стоянов.

. Докато призовава за абсолютна доказателствена строгост по отношение на произхода на дроновете, той едновременно с това разпространява внушения, които са напълно в синхрон с руската пропагандна линия за войната – че истината за руската агресия може постоянно да бъде поставяна под въпрос, докато всяка украинска позиция трябва да бъде посрещана с подозрение.

Подобен подход се появява и в други негови публични тези – включително по отношение на провалените преговори в Истанбул, ролята на Борис Джонсън и внушението, че именно Западът е попречил на Москва и Киев да постигнат мир.

Това е една от най-устойчивите и нагли опорки на Кремъл, която няма нищо общо с действителността.

Манията да представя Русия като страна, готова за договорен мир, а Украйна и западните ѝ съюзници като тези, които са го осуетили, очевидно е зазазена от премиера Радев.

Така разговорът постепенно се измества от въпроса кой носи отговорност за войната и атаките срещу Украйна и търговското корабоплаване към удобната за Москва теза „всички са виновни“.

В същото време самият Стоянов признава, че атаката срещу корабите не може да бъде обяснена просто като случаен инцидент.

"Абсурдно е да бъдат заблудени дронове. Абсурдно е. Това е атака, която е недопустима срещу търговски кораби. Виждаме, че има и жертви. Преди няколко години имаше такава атака в румънската икономическа зона. Тази сутрин има и в турската икономическа зона атака с дронове. Има загинали хора. Затова казвам, че това не е случайност. Това е целенасочена атака", категоричен е Стоянов.

Това изявление всъщност поставя неудобен въпрос пред самия министър: ако атаката е целенасочена, ако не става дума за заблудени дронове и ако се вписва в поредица от подобни инциденти в Черно море, защо публичната позиция на българското правителство остава сведена до изчакване на отломки или официално признание от извършителя?

Още по-показателно е следващото признание:

"Ние сме част от хибридната война - дали от страна на едната, или на другата страна. Така беше и с дрона, който падна край Кардам. Така е и с дроновете, които изплуват или падат в нашето морско пространство. Така е сега с ударите по корабите."

Формулата „дали от страна на едната, или на другата страна“ отново поставя Русия и Украйна в своеобразна симетрия, без да отчита фундаменталната разлика между държавата, започнала пълномащабната война, и държавата, която се защитава.

Стоянов има право да настоява за доказателства. Военният министър обаче има и друга отговорност – да не превръща липсата на публично оповестени доказателства в удобна почва за разпространяване на внушения, които директно съвпадат с руските пропагандни тези.

Още повече че самият министър признава:

"Нашата оценка е, че вероятно нападението се е осъществило с безпилотни апарати - морски дронове. Това са вероятните средства за поразяване и на двата кораба. Но не можем да потвърдим националността им и кой е използвал тези дронове"

Това е напълно достатъчно основание за предпазливост относно конкретния извършител. Но не е основание за политическа амнезия относно контекста, в който се случват тези атаки.

Особено странно звучи и опитът на министъра да превърне критиките към действията на властта в спор за компетентността на опозицията.

"Поредното некомпетентно изказване от опозиционни лидери, които казаха, че България не участва в инициативата на НАТО. България не участва в един от проектите High Visibility Projects - проектите на НАТО с голяма видимост. Там участват само седем страни", сподели военният министър.

По думите му в другата инициатива на НАТО България участва. "Тя е декларирала собствените си проекти за 80 млн. евро. Декларирали сме и колко оператори на дронове ще подготвим през 2027 г. Тези данни са предоставени. Но това, че тези хора не правят разлика между едната и другата инициатива, е факт", критикува Стоянов.

На фона на ударени търговски кораби и загинали хора обаче спорът кой политик коя натовска инициатива е разбрал правилно изглежда като отклоняване на вниманието от същинския въпрос – достатъчно защитено ли е българското Черноморие и готова ли е държавата да реагира при подобни атаки?

Стоянов сам признава ограниченията на българските възможности.

"няма такава антидрон система, която да може да въздейства на 150 км. Създадените антидрон системи имат радиус на действие 8-10, максимум 15 км".

След което добавя:

"Румъния не е успяла да го направи, балтийските страни не са успели да го направят, Украйна не е успяла да го направи. Няма как да бъде направено това нещо"

Тъкмо тук обаче вместо сравнението с други държави трябва да стои въпросът какво може да направи България – като член на НАТО и ЕС – за да защити собствената си икономическа зона и корабоплаването в Черно море.

Защото докато министърът обяснява защо не може да потвърди руската националност на дроновете, защо опозицията бърка натовски проекти и защо подобна атака трудно може да бъде предотвратена, остава един неудобен факт: българското Черноморие вече е част от зона, в която войната все по-видимо излиза извън украинските граници.

И в тази ситуация обществото има нужда не от путинистки опорки, маскирани като „балансирана позиция“, а от ясни отговори, факти и конкретни действия.

faktor.bg