Чрез избори, проведени на 22 ноември, гласоподавателите в Нидерландия посочиха нов състав на долната камара на парламента. В България, но и не само, това събитие се очакваше с известно вълнение, предвид отношението на Хага към приемането на страната ни в Шенген. Но извън личния ни интерес към вота в Нидерландия, случилото се там ще има своето отражение върху цялата европейска политика. Получилата най-много гласове партия, предвождана от Герт Вилдерс, вероятно пък не е точно парцалената кукла, с която плашат едни или други групи от населението.

Изходът от изборите и българската гледна точка

Партията на свободата (ПС) на Герт Вилдерс постигна най-висок резултат на вота, а това неминуемо ще рефлектира и върху надеждите за приемане в Шенген, които храним ние, българите. Най-добрият шанс за българското правителство е да се опита да сложи всички карти на гласуването на 4 и 5 декември в Мадрид и на одобряване на българското членство преди смяната на правителството в Нидерландия. Въпросът е доколко досегашният премиер Марк Рюте и съратниците му ще искат да рискуват останалия си политически капитал в един парламент, който не е дружелюбен към каузата на България и Румъния.  

Изборът на нидерландците не беше много категоричен. Нито една партия не постигна явно изразено мнозинство, с което да управлява сама. И сега според анализатори преговорите за съставяне на ново правителство ще отнемат доста време. Според някои специалисти ново правителство може да няма до началото на идното лято. Четвъртото правителство на Рюте, например, беше сформирано след изборите през 2021 г. едва след 271 дни преговори. Затова в следващите няколко месеца вниманието ще бъде насочено върху лидерите - шестима играчи в "политическия шахмат" в Нидерландия, за чиято съдба сега се правят залози.

Нидерландският популист, който плаши Брюксел

60-годишният Герт Вилдерс със своята ПС спечели едва 37 от общо 150 места в долната парламентарна камара. За управляващо мнозинство са нужни обаче 76 места, както показва простата математика.

През годините Вилдерс си спечели слава с твърдата си антиимигрантска позиция и най-вече с антиислямската си риторика. В миналото Вилдерс говореше за деислямизация на Нидерландия, но в кампанията за тези избори той смекчи тона и се  фокусира върху горещи теми, като недостига на жилища, скъпия живот и проблемите в здравната система. Така той се вписа в една тенденция за по-умерено представяне на крайнодесни или радикални политици по време на предизборната кампания, към която се придържаха, например, Марин Льо Пен във Франция или Джорджа Мелони в Италия.

Въпреки по-умерения облик на предизборната си кампания, Вилдерс продължи да говори за референдум за Некзит (излизане на Нидерландия от ЕС), за спиране на предоставянето на убежище и за край на ислямските училища, на Корана и на джамиите в Нидерландия.

Що се отнася до външната политика Вилдерс е поддръжник на Израел и настоява за преместване на нидерланското посолство от Тел Авив в Йерусалим и за затваряне на нидерланското дипломатическо представителство в Рамала на Западния бряг. Вилдерс не е яростен защитник на украинската кауза. Той се обявява срещу "диктатите" на ЕС,  противопоставя се на европейския Зелен пакт и на екологичния преход.

Устатата приемничка на Марк Рюте

Дилан Йешилгьоз-Зегериус е приемничката на премиера в оставка Марк Рюте начело на неговата консервативна Народна партия за свобода и демокрация (НПСД). Йешилгьоз-Зегериус оглави партията през лятото, след като Рюте се оттегли заради вътрешнопартийни разделения, свързани с политиката по отношение на миграцията. Оттогава мнозина предричаха, че тя ще бъде следващият министър-председател на Нидерландия и първата жена премиер в историята на страната. Но нейната партия спечели едва 24 места в парламента и се класира де факто на трето място, което отдалечава Йешилгьоз-Зегериус от първия пост в изпълнителната власт, поне на теория.

Йешилгьоз-Зегериус е от турско-кюрдски произход. Родена е в Анкара през 1977 г. в семейството на туркиня и на кюрд, като и двамата й родители са правозащитници.

По време на предизборната си кампания Йешилгьоз-Зегериус въпреки миналото си на бежанка обеща затягане на мерките за справяне с неконтролируемата миграция. Тя каза, че страната няма да се затвори за онези, които бягат от войни, конфликти и насилие. Но според нея ако няма затягане на контрола върху миграцията, то социалните услуги на страната ще бъдат претоварени, а проблемите на нидерландците с недостига на жилища на достъпни цени и наеми ще се задълбочат и в страната няма да има повече място за хората, действително нуждаещи се от бежански статут, защото бягат от войни и насилие.

Относно Герт Вилдерс по време на предизборната кампания Дилан Йешилгьоз-Зегериус допусна хипотезата, ако тя бъде премиер, партията на Вилдерс да влезе в нейната управляваща коалиция. Но изключи обратния вариант и каза, че няма да е министър в правителство, оглавявано от Вилдерс.

Един политически месия

Бившият християндемократ Питер Омцихт създаде през август в знак на протест срещу досегашните партии, не успяващи да променят страната, своята собствена политическа организация, наречена "Нов социален договор" (НСД). На изборите на 22 ноември тя спечели 20 места.

Омцихт е на 49 години и е полиглот. Спечелва си слава през 2021 г., като разобличител, довел до падането на третото правителство на Марк Рюте заради скандал, в който хиляди родители бяха набедени погрешно, че са поискали с измама детски надбавки. Омцихт отговаря на аспирациите на нидерландските избиратели за повече почтеност в политиката.

Смята се, че е привлякъл онези избиратели, които са изморени от многото години власт на Рюте. Омцихт освен това е харизматичен лидер, обещаващ да върне доверието в политиката. Той говори за реформи на нидерландската държава, за създаване на конституционен съд, за промяна в избирателната система, за повече правомощия за депутатите.

Омцихт е известен и с това, че подкрепя разследващите журналисти и разобличители по света. Той е в контакт с основателя на "Уикилийкс" Джулиан Асандж, както и с бившия служител на американското разузнаване Едуард Сноудън. Наблюдавал е от името на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа разследването на убийството на малтийската журналистка Дафне Каруана-Галиция.

Вечният бюрократ

Франс Тимерманс, който е на 62 години,  е вече бивш заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за станалата ноторно известна Зелена сделка. Той се отказа от европейската кариера, за да се бори за премиерския пост, като кандидат на алианс между социалдемократите и "зелените леви". 

Тимерманс е полиглот, говори седем езика, но негови противници, като Вилдерс, го упрекват, че не владее езика на народа. В ЕК той си изгради авторитет с познанията си в областта на климата и зеления преход. От 2019 г. той беше начело на усилията за внедряване на европейския Зелен пакт. Но в родината му качествата му на дългогогодишен висш европейски чиновник не се нравят на някои, които са против прекомерната намеса на ЕС във вътрешните дела, например в селскостопанската политика.

В личен план Тимерманс, като истински поддръжник на екологичния преход, е почитател на колоезденето. Има четири деца.

На 22 ноември неговото ляво-екологично обединение спечели 25 депутатски места и се класира на второ място след партията на Вилдерс. Но коалицията на Тимерманс вече изключи варианта да управлява с крайнодесния популист.

Кой говори от името на фермерите

Родената през 1967 г. бивша журналистка Каролине ван дер Плас, лидерка на набиращата популярност партия Фермерско-гражданско движение (ФГД), е истинският говорител на една важна прослойка в Нидерландия. На изборите за долна парламентарна камара партията спечели 7 места.

ФГД се противопоставя на намесата на Брюксел в аграрните дела на Нидерландия и на общите европейски политики в тази насока. Партията няма нищо против еврочленството на Нидерландия, но смята, че ЕС не трябва да се превръща във федерация от страни членки и че всяка страна членка трябва да запази идентичността  и културата си без намеси в нея. Що се касае до политиката за предоставяне на убежище ФГД подкрепя подпомагането на онези, които бягат от войни, но предпочита тази помощ да се оказва на тези хора в региони, близки до зоната, от която те идват, вместо тези хора да бъдат насърчавани да пристигат в далечни за тях страни, като Нидерландия.

Най-чистият политик

е, той не се пенсионира и докато се състави ново правителство, премиер си остава роденият през 1967 г. Марк Рюте. Зад гърба си той има четири правителства и 13 години на власт и така вече е спечелил първенството за най-дълго управлявалия премиер на Нидерландия. Ръководи страната в разнородни коалиционни формати. Последната му коалиция се разпадна заради спорове относно мерки около приема на кандидати за убежище и събирането на семействата на мигрантите. Заради способността си да оцелява в националната политика и да се завръща в управлението, Марк Рюте си спечели прозвището "Тефлоновият Марк".

Рюте е и вторият най-дълго задържал се управляващ в ЕС след унгарския премиер Виктор Орбан. Той е и един от силните гласове в ЕС. И докато ново правителство в Нидерландия няма, гласът на Рюте ще продължи да се чува силно в Европа и той ще продължава да ходи с велосипед на работа и да похапва ябълка на път за премиерския офис. А след съставянето на ново правителство, "Тефлоновият Марк" би могъл да стане следващ генерален секретар на НАТО.

Тези шестима политици се очертава да доминират дебатите в Нидерландия в идните месеци, докато се преговаря за ново коалиционно управление. Каквото и да е то, на България като кандидат за членство в Шенген няма да е лесно. Затова, напук на досегашния ни опит, ще се надяваме, че именно Рюте ще ни пусне в така лелеяната зона.

Източник: Стандарт