Война между главния прокурор и ПП: Какво е замислил Гешев

Петър Чолаков, Дойче веле

Главният прокурор Гешев не само отхвърли призива на Кирил Петков да се оттегли сам, а и премина в контраатака. Гешев намекна, че лидерът на "Продължаваме промяната" (ПП) се държи като "недосегаем" представител на "каста богоизбрани от Древния Рим", за когото законите не важат.

Кой е недосегаем в България

Нарушението на конституцията, което бе установено от Конституционния съд (КС) по случая с канадското гражданство на Петков, едва ли е добро начало на политическа кариера. Факт е също, че лидерът на ПП и най-вероятен премиер трябваше своевременно и ясно да признае грешката си. Ала укоримото поведение на Петков не може да омаловажи факта, че всъщност тъкмо главният прокурор е действително недосегаемата фигура в българската съдебна система. Не само български политици като Петков, а и авторитетни международни институции многократно са изтъквали това обстоятелство и са настоявали за реформи.

Комитетът на министрите към Съвета на Европа наскоро настоя България да предприеме спешни мерки, за да намали влиянието на главния прокурор върху Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокурорската колегия. Това би дало възможност, в случай на нужда, да се проведе ефективно разследване срещу обвинител №1. Според Съвета на Европа, огромната власт, с която разполага в момента главният прокурор, може да има „смразяващ ефект" върху онези, които биха се заели да го разследват.

Сходни са препоръките и в последния доклад на Еврокомисията за върховенството на закона в България. Ограничаването на властта на главния прокурор е поставено от Брюксел като условие, което страната ни трябва да изпълни, за да получи пълен достъп до 13-те милиарда лева по Плана за възстановяване.

Фигурата на главния прокурор е оспорвана

Проблемът обаче не е само в институцията на главния прокурор, а конкретно и в нейния титуляр. Аргументът на Гешев („щом политици ме атакуват, значи си върша работата добре") не е особено убедителен. Професионализмът и безпристрастността му бяха поставяни многократно под съмнение от водещи юристи и правозащитници, а социологически изследвания показаха, че много българи виждат политическа поръчка в действията му срещу президентството. Призивът на Петков към Гешев да се оттегли не е безпочвен.

Друг е въпросът дали освен промени в Наказателния кодекс и Закона за съдебната власт новите управляващи ще успеят да сглобят парламентарно мнозинство за конституционни промени. Защото визиите за реформа на прокуратурата се различават: ИТН, например, иска пряк избор на главния прокурор, а според ПП, трябва да бъде иницииран дебат или за пълното отпадане на фигурата на главния прокурор, или за обезсилването ѝ, така че той да се превърне в обикновен „администратор с организационни функции".

Освен това за промени в Конституцията на РБ са нужни поне 180 депутатски гласа (чл. 155, КРБ), а това, както вече призна новият председател на НС Никола Минчев, е трудно постижимо. С други думи, Гешев и евентуалните нови управляващи най-вероятно ще трябва да си съжителстват. Студената война между главния прокурор и партиите на промяната ще продължи в още по-остра конфронтационна фаза.

Проверката на подадената от Петков декларация за гражданството, която извършва прокуратурата, продължава вече четири месеца. Вероятно забавянето е, за да може този „коз" да се изиграе в най-подходящия момент.

Ролята на Петков и Василев е сложна

Опитът на г-н Гешев да припише на Петков и Василев някакви „имперски амбиции" няма особени основания. Дори и от ПП да се опитат да концентрират власт, това трудно ще се осъществи. Формацията на Петков и Василев не е хегемон в 47-ото НС. Ако Петков е следващият министър-председател, той ще трябва да поддържа много сложен баланс между аспирациите на ПП, БСП, ИТН и ДБ.