Войната на Тръмп с Иран затъва, а пътят за нейния край остава неясен

Проф. Уолтър Ръсел Мийд, „Уолстрийт джърнъл“

Това, което президентът Доналд Тръмп първоначално представяше като война срещу Иран, която ще продължи „четири до пет седмици“, в събота навлезе в седмия си месец. Вместо да затихне, през последните няколко дни конфликтът се ожесточи.

От спокойните среди на външнополитическия елит до крайните лагери на онлайн левицата и десницата се оформи общо мнение: войната е катастрофа, американският еквивалент на унизителното поражение на Великобритания по време на Суецката криза през 1956 г. Американската мощ никога няма да се възстанови в Близкия изток, а Тръмп е претърпял най-голямото унижение в политическата си кариера.

Перспективите обаче остават неясни. Иран оказа по-силна и по-успешна съпротива, отколкото Тръмп очакваше. Макар американските загуби да са сравнително малки по историческите стандарти, войната се оказа по-скъпа, натоварва повече американските военнослужещи и запасите от оръжия и представлява по-сериозна политическа тежест, отколкото екипът на Тръмп е предполагал. Според „Вашингтон пост“ началниците на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили, както и четиризвездните командири на американските сили в Европа, Азия и Латинска Америка, са предупредили, че продължаващото разполагане на сили в Близкия изток намалява способността на САЩ да реагират на заплахи в други региони.

Тръмп обаче изглежда решен да продължи конфликта и има основателни причини да запазва оптимизма си. Според „Голдман Сакс“ износът на петрол от Персийския залив се е възстановил до около две трети от нивата преди началото на войната, което означава, че Иран не е успял да предизвика глобална енергийна криза. Американската блокада причинява на иранците повече щети, отколкото опитите на режима да затвори протока причиняват на САЩ.

Междувременно ограничената и до голяма степен неефективна реакция на Иран на американските атаки през миналия уикенд показа, че Тръмп все още е способен да контролира ескалацията. След понесените по-рано военни загуби и заради опасенията от ответни удари Иран изглежда не желае или не е способен да оспори съществуващия военен баланс. Президентът очевидно вярва, че може да продължи неограничено да притиска иранската икономика, като същевременно избегне двете неща, от които се страхува най-много: глобална икономическа криза и изпращането на американски сухопътни войски.

Подобно на войната в Украйна и на повечето конфликти, войната между САЩ и Иран се превърна в нещо по-продължително и хаотично, отколкото и двете страни очакваха. Тръмп не успя да свали иранския режим с първоначалните си масирани въздушни удари, а иранските атаки срещу корабоплаването в Персийския залив не успяха да го принудят да отстъпи.

Сега и двете страни са изправени пред въпроса как да спечелят дълга война, която не са очаквали. Иранските лидери трябва да направят всичко възможно, за да ограничат потока на енергийни ресурси през протока, с надеждата, че петролното оръжие в крайна сметка ще предизвика достатъчно сериозна криза, за да принуди Тръмп да преговаря при техните условия. Те разчитат и на вътрешния натиск срещу политически непопулярната война да принуди президента да промени курса, вероятно след победа на демократите на междинните избори.

След решението на „Вашингтон пост“ да разкрие класифицирана информация за уязвимостите на американската армия по време на активни военни действия иранските власти имат още една причина да се надяват, че САЩ няма да могат дълго да поддържат сегашното равнище на военно присъствие в региона.

Тръмп от своя страна изглежда е съсредоточил усилията си върху задълбочаването на икономическата криза в Иран, като същевременно се стреми да ограничи отражението на войната върху американската политика и световната икономика. За да постигне това, той трябва да запази максимално голям поток от енергийни ресурси през протока и по алтернативни маршрути, като едновременно с това засилва натиска върху иранската икономика.

Тази стратегия е изправена пред редица предизвикателства. Китай и други държави започват да намаляват стратегическите си запаси, а наближаването на зимата увеличава търсенето на енергия в Северното полукълбо. Досега обаче енергийните пазари се оказаха по-гъвкави и устойчиви, отколкото повечето наблюдатели очакваха.

Иранската икономика вече се намира в тежко състояние. Фигури като Мохамад Багер Галибаф, бивш командир на Корпуса на гвардейците на ислямската революция и председател на парламента, предупреждават, че Ислямската република може да не оцелее при икономическото задушаване. Тръмп вероятно смята, че може да засили натиска, без да предприема драматични ходове, които биха дестабилизирали отношенията с Китай в навечерието на планираното посещение на Си Дзинпин в края на септември.

Да се надяваме, че американските и съюзническите военни и разузнавателни служби обмислят внимателно следващите стъпки. Да предположим, че икономическият натиск даде резултат и иранското население се надигне срещу режима. Ще остане ли Америка безучастна, докато властта възстановява позициите си чрез поредно кърваво потушаване? Ще се намесим ли в това, което вероятно би се превърнало в кървава гражданска война? Или съществува трета възможност?

Критиците на Тръмп са прави, че шест месеца след началото на войната пътят към нейния край остава неясен. Но така обикновено протича войната. Рискът и непредсказуемостта са неразделна част от нея. Това е основателна причина да се избягват ненужните войни, но също така е причина да не се изпада в крайно отчаяние или прекомерен оптимизъм, докато военният баланс непрекъснато се променя./ БГНЕС