Войната явно не е повод за КСНС! Заседавал е само пет пъти от 16 август 2021 г. до 22 август 2026 г.

След атаката срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона президентът Илияна Йотова свиква КСНС за рисковете пред морската сигурност и критичната инфраструктура — заседание, което идва след продължителна пауза в работата на съвета и на фона на променена среда за национална сигурност.

Решението на президента Илияна Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност на 7 октомври идва в момент, когато войната в Украйна все по-пряко засяга сигурността на Черноморския регион.

Темата — „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“ — придобива особена тежест след атаката с дронове срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона.

При инцидента единият плавателен съд потъна, 18 моряци от втория кораб бяха спасени, а двама са тежко пострадали. Съдбата на екипажа на потъналия кораб остава неизвестна. Така морската сигурност се превръща от част от общата система за отбрана в непосредствен елемент от националната устойчивост — свързан с корабоплаването, критичната инфраструктура и защитата на икономическите интереси на страната.

Предстоящото заседание има и важен институционален контекст. Справката за последните пет години показва, че КСНС е заседавал само пет пъти в периода от 16 август 2021 г. до 22 август 2026 г. Последното заседание е проведено на 18 февруари 2025 г., а след него до настоящото свикване е налице продължителна пауза.

Между август 2021 и февруари 2022 г. съветът заседава три пъти. На 16 август 2021 г. той разглежда COVID кризата и засиления миграционен натиск по границата с Турция. На 10 януари 2022 г. фокусът е европейската интеграция на Западните Балкани и отношенията с Република Северна Македония. Само 36 дни по-късно КСНС обсъжда рисковете за националната сигурност и състоянието на Въоръжените сили.

Това заседание се провежда само девет дни преди началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Тогава съветът отчита ескалацията на напрежението в Черноморския регион, дефицитите във военните способности и необходимостта от ускоряване на модернизацията на армията.

Следва повече от двегодишна пауза. КСНС се събира отново на 4 октомври 2024 г. заради рисковете за националната сигурност, произтичащи от конфликтите в Близкия изток. На 18 февруари 2025 г. съветът заседава за последен път преди настоящото свикване, като разглежда разпространението на наркотични и упойващи вещества сред подрастващите.

Тази последователност показва широкото разбиране на понятието „национална сигурност“ — от военната отбрана и международните конфликти до миграцията, общественото здраве и рисковете за младите хора.

Законът за КСНС определя съвета като съвещателен орган по въпросите на националната сигурност. Конституцията възлага на президента неговото ръководство, а законът му дава функцията да обсъжда въпроси, свързани с вътрешната и външната политика, гражданския мир, обществения ред и предотвратяването на опасности за националната сигурност.

Особено значение има чл. 5, според който редовните заседания се провеждат най-малко веднъж на три месеца. Законът не предвижда изрична санкция при неспазване на тази периодичност, но установеното минимално изискване очертава нормативната рамка за работата на съвета.

На този фон политическите призиви през 2026 г. за свикване на КСНС придобиват допълнителна тежест. През юли „Демократична България“ настоя за заседание заради войната в Украйна, нестабилността в Черноморския регион и ескалацията в Близкия изток. Подобни призиви отправиха и други политически сили.

От президентството заявиха, че Илияна Йотова поддържа постоянна връзка с институциите и ще свика КСНС при най-малкия сигнал за непосредствена заплаха за националната сигурност. Атаката срещу търговските кораби в българската изключителна икономическа зона представлява конкретно развитие на тази среда и непосредствено свързва войната в Украйна с рисковете за българското Черноморие.

КСНС не е „кризисен кабинет“ и неговите решения не заместват действията на Министерския съвет или Народното събрание. Неговата сила е в събирането на президента, правителството, парламентарното представителство и ръководителите на ключови институции в единен формат за оценка на рисковете и формулиране на препоръки.

Затова заседанието на 7 октомври има значение едновременно като непосредствена реакция на инцидента с корабите и като възстановяване на един от основните механизми за институционална координация по националната сигурност. След пет заседания за пет години КСНС се връща към една от класическите си функции — да обедини държавните институции около оценката на конкретна заплаха, която вече има пряко отражение върху българското Черноморие, икономическите интереси и сигурността на гражданите. І БГНЕС