Време е да отчетем реалностите и да спрем да почитаме фалшиви спасители

Ивайло Мирчев, депутат от "Да, България"

Най-важното за един национален празник е да е наш, да е истински национален - да сме участвали в раждането му, както сме участвали в Априлското въстание. Да сме си го извоювали с наши сили, както сме направили за Съединението. Да сме се вложили в него, както в Търновската конституция.

По силата на Стокхолмския ни синдром от години на днешния ден празнуваме не нашето усилие, нашите опълченци и нашия принос за свободата, а един договор, в който България е била обект, вместо да е страна. Договор, който слага край на османското владичество, но за следващите години го подменя с руска окупация, последвана от безкрайно руско бъркане в работите на чужда държава.

Разбрали са се за нас и за това се е предполагало да сме вечно благодарни. Както видяхме в петък, очакванията не са се променили и говорителката на руското външно министерство Мария Захарова казва, че

българската свобода била “неразривно свързана” с Русия

 Неразривната свързаност явно обаче не е достатъчна. Трябва Русия непременно да е бяла и безкористна спасителка. Ето така се подменя историята - като позабравим фактите и се оставим да ни омотаят в сантиментални псевдоисторически твърдения. “Братското” руско “освобождение” е било чисто и просто Русия, която си е гледала стратегическите интереси - нищо повече, нищо по-малко. За Русия войната, в края на която идва Санстефанският договор, не е първата срещу Османската империя. Ако просто бяха искали да ни освобождават, щяха да са свършили това доста по-рано. Целта обаче винаги е била

 влияние и териториални сметки, нищо благородно

Затова в днешния свят и на днешния ден мисля, че е време да отчетем реалностите и да спрем да почитаме фалшиви спасители. Най-малкото, защото си имаме истински, наши. Имаме героите от Априлската епопея, имаме опълченците от Шипка, имаме съучастниците в Съединението, имаме изключителни български офицери, имаме възрожденци, градили пътя към свободата ни упорито, с години. Имаме с какво да се гордеем и за какво да сме благодарни и то никога не е идвало от Русия. Наше си е, българско.

Да живее България!