Олег Хохлов, Дойче веле

Досега икономиката на Русия успешно се справяше със западните санкции и разходите по войната в Украйна. Доходите на руснаците дори се увеличиха. Но икономическият растеж се забавя, а инфлацията расте. До какво води това?

Противно на очакванията на властите и на експертите, през 2024 година икономиката на Русия показа изключително високи темпове на растеж. Неокончателните данни са за нарастване на БВП от 3,5 до 4 процента, но този ръст вече се забавя: 5,4 процента през първото тримесечие, 4,1 процента през второто и 3,1 на сто през третото. Правителствените прогнози за ръста на БВП през 2025 са за 2,5%, а Централната банка предвижда още по-ниски показатели – между 0,1 и 1,5 процента.

Икономиката на Русия успешно преодолява кризите благодарение на изпитани механизми за ръчно управление, но те все пак сдържат развитието и в периодите на относителна стабилност, казва икономистката Александра Прокопенко. Постоянното очакване на нови сътресения е научило властите да се концентрират върху натрупването на резерви, жертвайки инвестициите. Същият подход се прилага и от частните фирми, което ограничава тяхната готовност за риск, експанзия и дългосрочни инвестиции.

Военната промишленост расте, но не и гражданската

Ключова особеност на следвоенния възстановителен ръст ще е обстоятелството, че той е концентриран в ограничен брой икономически сектори, които са свързани или с военните нужди, или с адаптацията към международните санкции. Същевременно много граждански сектори така и не са се възстановили от кризата.

Така например през ноември 2024 година производството на автомобили е било с 20 процента по-ниско в сравнение с ноември 2019 година, сочат данните на близкия до руското правителство Център за макроикономически анализи. Спадът в дървообработването е с повече от 10%, а при добива на полезни изкопаеми, който е най-големият сектор в руската икономика, намалението е с 6%.

Водещи по растеж са т.нар. „други транспортни средства“ (в които влиза и военната техника), изделия от металната промишленост (оръжия и боеприпаси), както и електрониката и оптиката – нужни и за едното, и за другото. При тези стоки е регистрирано удвояване на производството в сравнение с 2019 година.

Милитаризацията на икономиката поражда дисбаланси

За да увеличи значително производството на оръжие, правителството е вложило колосални средства във военно-промишления сектор. През 2025 година само преките разходи за отбрана и сигурност ще надхвърлят 5% от БВП. Това са 40% от разходите във федералния бюджет – държавата не е харчила толкова от съветско време насам.

Отбранителните фирми трябваше да увеличат броя на служителите си – и те започнаха да ги примамват от другите сектори на икономиката, предлагайки им по-високи заплати. Те пък се оказаха принудени да действат по същия начин – така започна спирала в сектора на заплатите. Тя бе допълнително подсилена от това, че руският пазар на труда се лиши от стотици хиляди работници заради мащабната емиграция, мобилизацията и набирането на военни с договор.

От януари до септември 2024 година по официални статистически данни средната работна заплата в Русия е нараснала с 9%, номиналната – с 18 на сто. Динамиката на БВП и заплатите създаде илюзията за устойчивост на руската икономика спрямо войната и санкциите. Но тази илюзия ще започне да се разсейва през 2025 година.

Рисковете от небалансиран растеж на икономиката

Ръстът в доходите на работниците, както и на военните и членовете на техните семейства, подхрани инфлацията. Тя може да достигне 10 процента за 2024 година. Хората имат желание да похарчат нарасналите си доходи, но руската промишленост е фокусирана върху производството на стоки, каквито обикновените хора не ползват. Ако ситуацията бе нормална, този проблем би се решил чрез внос – но вносът е ограничен заради санкциите.

За да ограничи инфлацията, Централната банка на Русия повиши основната лихва до 21%, а при търговските банки увеличението е още по-голямо. Така потреблението бе снижено, но същевременно бяха ограничени възможностите за кредитиране, т.е. за развитие на бизнеса.

Отбранителните предприятия нямат този проблем, защото лихвите по кредитите им са субсидирани от правителството. А Централната банка възнамерява още дълго време да задържи лихвите високи. Оттам следва, че икономическата активност все повече ще се съсредоточава във военните и близките до тях сектори на икономиката, които продължават да изцеждат ресурси от всички останали. Но военно-промишленият комплекс вече не може да расте с предишните темпове – според различни оценки неговите мощности са вече почти изцяло изчерпани.

Задава ли се стагфлация и какви опасности крие тя за Русия

Стагнацията на икономиката при висока инфлация е известен феномен, който се нарича стагфлация. Той е познат от икономиките на САЩ и другите западни страни първо в средата на 1970-те години, след което и през 1980-те. В първия случай стагфлацията бе причинена от резкия ръст в цените на петрола, във втория – от факта, че централните банки печатаха твърди много пари.

Коварството на стагфлацията е в това, че излизането от нея е трудно. Повишаването на лихвите в условията на стагфлация задълбочава застоя. Същевременно стимулирането на икономиката чрез намаляване на лихвените равнища само подклажда инфлацията.

Руските власти осъзнават рисковете от стагфлация. А рецептата, която предлагат, е връщане на икономиката към „траекторията на балансирания растеж“, т. е. да се прекрати стимулирането на военните икономически сектори за сметка на гражданските. В условията на война обаче това е невъзможно, а и в условията на мир не е гарантирано. Бюджетните проекти на правителството за 2026 и 2027 година не предвещават съкращаване на военните разходи.