Денят на Земята един ден ще се удължи

Това е добра новина за едни, лоша за други: типичният ден на Земята няма да остане завинаги дълъг 24 часа. Учени са установили, че въртенето на нашата планета се забавя и един ден на Земята денят може да стане 25 часа.

Процесът обаче е изключително бавен и незабележим в рамките на човешкия живот – не се очаква да работим допълнителен час в обозримо бъдеще.

Това забавяне се обяснява главно с гравитационното взаимодействие между Земята и Луната. Същите сили, които причиняват приливите и отливите, действат и като лека спирачка върху въртенето на Земята, удължавайки дните по изключително постепенен начин, съобщава Ecoticias.

Както е известно, продължителността от 24 часа всъщност съответства на слънчевия ден, определян от положението на Слънцето в небето. Но ако измерим въртенето на Земята спрямо далечните звезди, получаваме т.нар. звезден ден, който е малко по-кратък – 23 часа, 56 минути и 4 секунди.

Слънчевият ден е с около 4 минути по-дълъг, защото Земята продължава да обикаля около Слънцето, докато се върти около оста си.

Луната е естествена спирачка

Но и това не е всичко. Дори 24-часовият слънчев ден не е съвсем постоянен. Продължителността му се променя леко и в много дълги времеви мащаби има тенденция да нараства. Това явление е минимално, но може да бъде измерено с помощта на съвременни високоточни инструменти.

Основната причина за забавянето е ефектът на приливите и отливите. Под въздействието на лунната гравитация в земните океани се образуват приливни издутини, които не са напълно съгласувани с Луната. Поради триенето с морското дъно тази асиметрия води до разсейване на енергия, което забавя въртенето на Земята и постепенно отдалечава Луната от нашата планета.

Процесът може да се илюстрира с въртящ се офис стол, който леко спираме с крак – той продължава да се върти, но постепенно намалява скоростта си. Подобен процес протича и на Земята, но в планетарен мащаб и в рамките на милиони години.

Учените откриват това минимално забавяне чрез изключително прецизни атомни часовници, комбинирани с астрономически наблюдения и анализ на исторически данни, като например информация за древните слънчеви затъмнения. За да се поддържа съответствие между официалното време и реалното въртене на Земята, понякога към часовниците се добавят т.нар. високосни секунди.