Всеки пети българин е беден: 300 млн. евро повече за социални мерки през 2027 г.

Всеки пети българин живее в бедност, а устойчивото намаляване на бедността и неравенствата изисква последователен и интегриран подход, а не отделни мерки. Това заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова при представянето на оценката на бедността и равнопоставеността в България, изготвена от Групата на Световната банка.

Докладът е озаглавен „Зелено и приобщаващо бъдеще: създаване на възможности в рамките на зеления преход“ и е разработен в сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на енергетиката. В рамките на събитието бяха обсъдени основните изводи и предложенията за реформи с представители на правителството и гражданското общество.

Оценката отчита както постигнатия напредък и намаляването на абсолютната бедност, така и продължаващите предизвикателства пред страната – детската бедност, регионалните неравенства и енергийната уязвимост, посочи Ефремова.

„Паричните плащания сами по себе си не са достатъчни“, подчерта министърът. Според нея е необходим интегриран подход, който да съчетава подкрепата за доходите с достъп до качествено образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване.

Ефремова определи доклада като важен ориентир за националните политики, тъй като очертава както постигнатите резултати, така и областите, в които институциите трябва да насочат допълнителни усилия. По думите ѝ около 20-21% от населението на България живее в бедност.

Социалното подпомагане не трябва да се разглежда отделно от политиките в областта на заетостта, образованието, здравеопазването и регионалното развитие, посочи още министърът. Този подход е заложен и в Националната стратегия за борба с бедността и насърчаване на социалното включване до 2030 г.

България изпълнява третия двугодишен план за действие по стратегията, като сред основните приоритети са насърчаването на икономическата активност, интеграцията на уязвимите групи на пазара на труда и подготовката за дигиталния и зеления преход.

Националната цел на страната е до 2030 г. 787 000 души да бъдат изведени от риск от бедност или социално изключване. Спрямо базовата 2019 г. броят на хората в риск вече е намалял с 455 000 души, съобщи Ефремова. България има и отделна цел за намаляване със 197 000 на броя на децата в риск от бедност.

По думите ѝ страната развива мерките по Европейската гаранция за детето, като се отчита намаляване на броя на децата в риск, спад на детската смъртност и разширяване на достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст.

**Промени в социалното подпомагане и подкрепа за семействата**

Една от основните реформи е промяната в схемата за минимален доход. Старият статичен модел е заменен с механизъм, обвързан с официалната линия на бедност, което позволява параметрите на подкрепата да се актуализират автоматично всяка година.

За 2027 г. линията на бедност ще бъде 443 евро, което представлява увеличение с 13,4%, съобщи министърът. През последните пет години тя е нараснала със 101%.

Целта на социалната политика е постепенно да се премине от пасивни към активни мерки. Държавната подкрепа трябва не просто да осигурява помощи, а да създава устойчиви възможности за икономическа самостоятелност, качествена заетост и достъп до съвременни публични услуги, посочи Ефремова.

Тя открои и новия механизъм за определяне на минималната работна заплата, който отчита социално-икономически критерии и предвижда засилване на социалния диалог между синдикатите и работодателските организации.

При подготовката на бюджета за 2027 г. се предвиждат допълнителни 300 млн. евро за социална политика. Част от средствата ще бъдат насочени към увеличаване на помощите за деца и подкрепата за семействата.

Планираното увеличение на еднократната помощ при раждане предвижда тя да достигне 300 евро за първо дете, 720 евро за второ и 360 евро за трето. Ще бъдат повишени и месечните помощи за отглеждане на деца – до 30 евро за едно дете, 65 евро за две деца и 100 евро за три деца.

Очаква се от помощите да се възползват около 440 000 семейства.

Предвижда се увеличение и на подкрепата за деца с трайни увреждания, като при най-високата степен на увреждане месечната помощ ще достигне 704 евро.

Обезщетението за втората година на майчинството ще бъде увеличено от 398 на 450 евро месечно. Предвижда се и обезщетението за майките, които се върнат на работа преди края на втората година, да достигне 75%.

Сред планираните мерки са още данъчни облекчения за семействата с деца, както и въвеждането на ново данъчно облекчение за разходи за извънкласни дейности, включително курсове, спорт и други занимания за деца.

По Програмата „Развитие на човешките ресурси“ и Програмата „Образование“ са предвидени 146 млн. евро за период от седем години в подкрепа на приблизително 200 000 деца, съобщи Ефремова.

Предстои да стартира и нова операция „За всяко едно дете“ с бюджет от 26 млн. евро. Тя ще обхване 10 общини с най-високи нива на уязвимост и детска бедност.

**Повече средства за хората с увреждания и реформа в социалната защита**

От 1 януари 2027 г. над 114 млн. евро допълнително ще бъдат насочени към социални помощи. Финансовата подкрепа за близо 770 000 души с увреждания ще се увеличи с над 13%, посочи министърът.

Ефремова открои и започналото преминаване към служебно предоставяне на определени видове социална подкрепа, без гражданите да трябва да подават заявления. Целта е да се намалят административната тежест и стигмата, свързана с получаването на социални помощи.

Подготвя се и по-мащабна реформа в подкрепата за хората с увреждания. Тя трябва да осигури по-прецизна оценка на индивидуалните потребности и по-ефективно насочване както на финансовата, така и на нефинансовата помощ.

В дългосрочен план се предвижда създаването на Кодекс за социална защита, който да обедини различните форми на подкрепа, регламентирани в отделни закони.

**700 млн. евро за мерки срещу енергийната бедност**

Министърът засегна и въпроса за енергийната бедност и социалните последици от зеления преход. България работи по Социалния план за климата, като Министерството на труда и социалната политика е разработило реформа и шест инвестиции на обща приблизителна стойност 700 млн. евро.

По представените от Ефремова данни 19% от българите изпитват затруднения с отоплението.

Предвидената реформа включва нов модел за комплексна оценка на уязвимостта, който ще позволи по-точно насочване на помощта към хората в енергийна и транспортна уязвимост.

Сред планираните инвестиции са 115 млн. евро за декарбонизация чрез ваучери за подмяна на старите отоплителни уреди с по-енергийно ефективни. Мярката е насочена към над 30 000 уязвими семейства.

Други 100 млн. евро се предвижда да бъдат инвестирани в подобряване на социалната инфраструктура и енергийното обновяване на над 190 сгради за социални услуги, които обслужват повече от 2200 души с увреждания.

Планира се и закупуването на още 500 електрически микробуса за транспорт при поискване в отдалечени и изолирани райони. Очаква се услугата да бъде достъпна за около 38 000 души.

Предвидени са и ваучери за повече от 6000 уязвими работещи семейства за закупуване на велосипеди, включително електрически.

Друг важен елемент е пряката финансова подкрепа за най-бедните и уязвими домакинства. За целта са предвидени над 300 млн. евро, които ще бъдат използвани при евентуално поскъпване вследствие на въвеждането на новата система ETS 2.

В момента целева помощ за отопление получават над 350 000 семейства, съобщи Ефремова. Предстои и изплащането на коледни помощи в размер на 50 евро за близо 500 000 граждани.

**Над 400 млн. евро за квалификация и заетост**

Сред основните приоритети на социалното министерство са и мерките за развитие на пазара на труда, преквалификацията и повишаването на квалификацията на работещите.

По Програмата „Развитие на човешките ресурси“ за тази цел са насочени над 400 млн. евро. Средствата ще подкрепят обучения чрез ваучери и работодатели, които инвестират в квалификацията на своите служители.

Ефремова определи като успешна и политиката за завръщане на български граждани от чужбина. По думите ѝ през тази година подкрепа са получили 1600 българи, завърнали се в страната.

За хората, които успеят да постигнат устойчива заетост, са предвидени финансови стимули след шестия и дванадесетия месец от завръщането им.

Мерките ще продължат, като се подготвя и нова инициатива за хора от български произход, родени извън страната, които учат или желаят да останат да живеят в България.

Министърът открои и мярката за насърчаване на вътрешната мобилност, чиято цел е да стимулира хора и семейства да се преместят от големите градове в населени места с под 50 000 жители. Само няколко дни след началото на приема по нея са постъпили над 120 заявления, съобщи Ефремова.