На последното си заседание албанското правителство прие законопроект „За гражданство“, който съдържа няколко важни промени, като например член 6, където се предвижда „Даване на гражданство въз основа на произход“, пише македонският вестник „Вечер“, цитиран от "Фокус".

Изданието обяснява, че с това се дава възможност на албанците, които живеят извън територията на албанската държава, както в съседните страни, така и в диаспората, да получат албанско гражданство.

„Чужденец ще може да получи албанско гражданство, ако неговите предци са имали албанско потекло и при условие, че той може да докаже семейната връзка в директна линия до трето коляно на жалбоподателя с предците. Необходимата документация, с която се доказва албанският произход на заявителя, се определя с указания на министъра“, се казва в член 6 на проектозакона.

Друга важна новост се съдържа в член 4 и това е даването на албанско гражданство на всеки, който се роди на територията на Република Албания. Това означава, че Албания ще прилага принципа "Jus soli", който дава гражданство на всяко лице, родено на нейна територия, въпреки че никой от родителите му няма албанско гражданство. Този принцип се спазва в САЩ, докато в някои европейски страни има някои допълнителни критерии, които трябва да бъдат изпълнени.
Очаква се законопроектът за гражданството да бъде включен в дневния ред на заседание на парламента през септември след летните ваканции.

В Македония тази новина предизвика различни реакции в зависимост от етническата принадлежност – от пълно приемане до страх, че могат да оживеят идеалите за Велика Албания, пише в материал, публикуван в македонската емисия на ВВС.

Идеята пет милиона албанци от Македония, Косово, Черна гора, Гърция и диаспората да получат гражданство на Република Албания беше представена от интелектуалци от Албания, обединени в групата „Всички албанци с албанско гражданство“.

Албанските партии в Македония, гражданските организации и интелектуалците са единодушни, че албанските паспорти ще доведат до духовно сближаване на албанците в региона.

Позициите на преподавателите по право в Македония са разделени в зависимост от етническата им принадлежност.

Професор Мерсел Биляли от университета „ФОН“ не вижда нищо необикновено в идеята. „И ние преди няколко години правехме това за македонците извън Македония, дадохме гражданство на хората, които живеят навън, в съседните държави, в други държави. Това е силно духовно сближаване“.

Ползите от двойното гражданство са лични за гражданите, които на базата на етническата си принадлежност и корените си кандидатстват за гражданство в съседна държава.

Това се вижда от примера с 22 000 македонци, които през последните седем години получиха българско гражданство.

Но, от друга страна, преподавателят по конституционно право Темелко Ристевски смята, че това не е добре за македонските национални интереси.

„Глобално гледано е добре, че хората се сближават, но, от друга страна, от гледна точка осъществяването на албанските национални интереси, става дума за процеси, които не водят към добро за реализацията на македонските национални интереси“.

Албанската партия в Македония „Нова демокрация“ заяви, че застоят в евроинтеграцията на Македония е една от причините за тази инициатива. На подобно мнение е и Биляли, който хвърля вината за интереса на гражданите на Македония към двойно гражданство върху политиката.

„Самата власт се бори срещу националните интереси на Македония и всички други явления са страничен ефект от една лоша политика“.

И неправителствената организация „Реалитети“ приема инициативата.

Активистът Валон Бела казва, че причините трябва да се търсят и в липсата на грижи от страна на македонската държава за нейните граждани.

„Това е отчаяна, отчаяна алтернатива, като имаме предвид, че дискриминацията в Македония е най-висока спрямо албанците. Мисля, че всяка държава трябва да се интересува от същинските интереси на своите граждани“.

Доколко албанското гражданство на албанците извън държавата или духовното сближаване, както събеседниците на ВВС наричат този процес, може да засили идеите за Велика Албания?

Биляли казва: „Не е свързано с гражданството. Това е едно, а териториалната цялост и суверенитетът са съвсем друго нещо“.

Ристевски пък смята: „Това е опасно за Македония, ако се осъществят амбициите на онези обществени групи, които разсъждават консервативно за създаване на велики държави“.