Скандалният Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа е построен  по комунистически, с решение на партията, но с пари на народа.  Днес се оказва, че го реставрират отново по комунистически – без идеен проект и проектна документация. Но това съвсем не пречи за този символ на злото и тоталитаризма през последните няколко години да се харчат огромни суми на данъкоплатците, без да е ясно – какво точно се прави.

Поредният скандал

с така наречената Чиния на Бузлуджа избухна в началото на месец юли тази година, след като лидерът на БСП Атанас Зафиров, който е и вицепремиер в правителството, се похвали, че вече са осигурени 7 млн. лв. да започне ремонтът на покрива и възстановяване на комунистическия паметник. Зафиров се аргументира, че преди изборите миналата година обещал това на социалистите и го изпълнява. Още повече, че на 2 август БСП е обявила провеждането на поредния събор на поляните пред Чинията, а новото ръководство трябва да се изпъчи пред червения електорат, че управляват държавата и да рапортува, че те раздават порциите.

Депутатът от „Да, България“ Мартин Димитров, който от години се опитва да осветява машинациите и задкулисните игри около този монумент на тоталитаризма, отново е потърсил отговор – как и защо се харчат народни пари.

В средата на юли той е отправил

две депутатски питания – до министрите на културата и на благоустройството и регионалното развитие

„УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, моля да ми отговорите писмено на следния въпрос: вие съгласувал ли сте идеен проект за реконструкция на Дома паметник на БКП на Бузлуджа и, ако отговорът е положителен, какво ще представлява самия проект, ще отчита ли, че комунистическият режим е обявен за престъпен и на каква обща стойност ще бъде?“ Това е въпросът към Мариан Бачев. 

Ето и депутатското питане към регионалния министър Иван Иванов, изпратено на 14 юли:

„УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, моля да ми отговорите писмено на следния въпрос: От точно кой бюджет ще бъдат взети 7 млн. лева за реконструкция на Дома паметник на БКП, как е определен този размер, кой е оторизирал това решение и има ли проект за цялостна реконструкция и на каква стойност е?

Седмица по-късно министърът на културата отговаря:

„До настоящия момент проектна документация за реконструкция на Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа не е внасяна в Министерство на културата за съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН. След отправено запитване към НИНКН е отговорено, че и при тях не е постъпвал идеен проект за реконструкция на Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа за съгласуване по реда на ЗКН.“

Отговорът е красноречив – до този момент няма проект, не е съгласувана никаква документация – не само с министерството, но и с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Тоест, всички харчове за Чинията и хвалбите за възстановяването й се незаконни и обслужват единствено политически интереси.

Отговорът на министър Бачев хвърля светлина – защо на депутатския въпрос близо две седмици няма отговор от Регионалното министерство, след като обичайният срок е в рамките на една седмица. Социалистът министър Иванов е поставен в много неловка ситуация - явно се чуди, как да обясни на Мартин Димитров и на обществото от къде е свил 7 млн. лв. за ремонт на покрива на чинията, след като всякакви ремонтни действия по нея са напълно незаконни и плачат за прокурор.

„Не могат да се харчат пари от държавния бюджет без проект и без цялостно задание,  одобрено от надлежните органи. Става дума за пари не на БСП, а на всички граждани. Явно е, че се обещават и правят разходи по политически съображения. Тайно и завоалирано се прахосват нашите пари без проект и яснота какво ще се реставрира и възстановява. Така си обяснявам и мълчанието на регионалния министър“, коментира ситуацията пред Faktor.bg Мартин Димитров.

През последните няколко години хората, активно ангажирани с  възстановяването на Чинията баламосват обществото, че това ще бъде национален културен обект, но фактът, че министър и вицепремиер от БСП са се ангажирали със заобиколно осигуряване на средства и незаконното им харчене е красноречив сигнал, че това няма да е паметник на всички българи, а на наследниците на осъдената със закон БКП.

Как се стигна до тази гавра с паметта?

През лятото на 2019 година американската Фондация „Гети“ обяви отпускането на 185 000 долара за комунистическия архитектурен продукт на Бузлуджа. Фондацията не можа да бъде убедена от български общественици, че е подведена и съвсем не се касае за запазването на културен паметник, а за политически, символ от най-мрачните години на тоталитаризма. Паметник, чието възстановяване не обединява, а продължава да разделя българите.

На 13 септември 2021 година монументът неочаквано получи статут на "недвижима културна ценност". Това се случи в мандата на служебния културен министър Велислав Минеков, назначен от президента на БСП и Москва Румен Радев. Минеков,, докато протестираше по площадите, че е борец срещу мафията, бетонира култа към БКП - родоначалник на тази мафия. С неговото действие или бездействие Домът на БКП  е на път да  възкръсне и то с държавни пари. Минеков беше многократно предупреждаван за мръсната игра на архитекти, общинари, политици и други тарикати, но в крайна сметка престоят му в това ведомство наистина ще остави отровни следи.

След него се изяви и правителството в оставка на Кирил Петков. В последните дни преди да сдаде властта, то задели 388715 лева от бюджета на страната за реставрация, консервация и отваряне за посетители на Дом- паметника на БКП на връх Бузлуджа. Това се случва в края на юни 2022 година, докато народът се готвеше за поредните избори.

Средствата са отпуснати на Областна администрация – Стара Загора, а парите са спечелени по проект „Недвижимо културно наследство“ на Министерство на културата. Финансирането е подписано от неадекватния и скандален министър Атанас Атанасов, човек на „Продължаваме промяната“. Не е ясно когато е одобрявал харча, дали е осъзнавал какво върши, или отново е отварял шампанско и се е реял в облаците над София, както сам разказваше, че му се случва.

Това е част от наследството от промяната, представлявана от Минеков, Петков и Атанасов – отровата й чувстваме не само в настоящето, но ще ни преследва и в бъдещето.