Държавата подлага бизнеса на тормоз със Софтуера за управление на продажбите в търговските обекти, заявиха от "Да, България".

“Факт е, че България има проблем със сивата икономика и укриването на данъци. Решението обаче не е държавен софтуер, който е остарял технологично и неработещ. В периода 2019-2022 г. българските компании бяха принудени да инвестират над 100 млн. лв. за интегриране на СУПТО, който в последствие беше отменен. Никой не им върна парите за това. Оценките са, че сега бизнесът ще трябва да инвестира нови между 150 и 250 млн. лв. Нашата оценка е, всяко магазинче, кафене и ресторант ще трябва да платят 500 евро, за да внедрят СУПТО.” - каза съпредседателят на партията Ивайло Мирчев на пресконференция в Народното събрание.

“Абсурдна е оценката на правителството, че въвеждането на СУПТО ще докара 320 млн. евро допълни приходи в бюджета. Софтуерът може да бъде заобиколен и тези, които укриват приходи, ще продължат да го правят.” - смята Мирчев.

Според съпредседателя на “Да, България” Божидар Божанов, целият бизнес ще бъде подложен на абсолютен тормоз – “това е в „добрия“ случай".
"В лошия случай въвеждането на СУПТО въобще няма да се случи, както през 2020 г., но отново бизнеса ще плати милиони”, отбеляза той..

Божанов уточни, че изискването за въвеждане на СУПТО важи за всички, включително аптеки и предприятия, а не само за ресторанти и кафенета и допълни, че инфраструктурата на НАП не е подготвена за тази промяна, нито агенцията има капацитет да проверява всичко това. Изискванията на НАП „осакатяват“ самия софтуер и го правят неконкурентен, ако една компания иска да се разраства извън страната, смятат от "Да, България".

“СУПТО е сложно, скъпо, тежко, „чупливо“, средство за събиране на данъци, което  не събира данъци”, категоричен е Божанов.

От „Да, България“ предлагат алтернатива на този подход, която включва разработването на Закон за фискализацията, който да бъде приет през 2026 г., след достатъчно време за реализация и сериозен дебат. „Вместо свръхрегуалция, НАП трябва да се фокусира върху по-добра оценка на риска, включително чрез използването на изкуствен интелект“, посочи Божидар Божанов.