Американският президент сега не е любимата чаша чай на Континента (или каквато и да е напитката по европейски избор). Изследване на Pew Research Center установява, че Тръмп е "широко непопулярен" в световен мащаб, като 22% от анкетираните смятат, че той върши правилните неща. Едва една пета от европейците са убедени, че Тръмп ще действа правилно, а това включва и тръмпофилите в Русия.
 
Но тези цифри не разказват цялата история. Ако погледнете най-разпознаваемите му лични характеристики (силен и харизматичен към поддръжниците му, арогантен и нетолерантен към другата страна) и в подписаните от него политики (противопоставящи се на свободната търговия и отворените граници за мигрантите, скептични по отношение на регулирането и държавата-бавачка, моята държава на първо място във всичко), тогава Тръмпизмът е по-привлекателен в Стария свят, отколкото мислят европейските класове.
 
За да се определи колко привлекателен може да бъде Тръмп в 47-те европейски страни, POLITICO въвежда Индекса на Тръмп.
 
Има метод за това не напълно ненаучно класиране на мястото, къде европейският Доналд Тръмп има най-голям шанс да бъде избран. Излязохме с 13 категории, свързани с неговата запазена марка в политиката. Желанието за промяна е едно, а за властелин - друго. Съществува и контрастен подход към свободните медии и агресивен подход за намаляване на регулациите. Тогава преценихме колко благоприятно е всяка страна да отговори на всяка характеристика, пренесохме резултатите въз основа на рейтингова система между 1 и 10 и направихме сметката.
 
Пликове, моля. Ето вашите челни Тръмпови 10 държави в Европа:
 
1. Чешката република
 
Чешката република е на върха на таблицата "Тръмп": Както и в Съединените щати, недоволството от традиционните политически партии (оригиналните партии от десницата и левицата ODS и CSSD имат едва 10% в последните избори) създаде възможност. Ако някой като Доналд Тръмп щеше да се кандидатира за кабинета, би имал сериозен шанс да бъде избран - а всъщност някой и го прави. Андрей Бабиш, който вероятно ще бъде избран за министър-председател през октомври, е направил многократно сходство с Тръмп в миналото, включително и в статията в "POLITICO" от 2015 г. Някои прилики са очевидни: Бабиш е бизнесмен милиардер без предишен политически опит, който се рекламира като аутсайдер; той е известен с политически неправилни коментари, много от тях за имигрантите, идващи в страната; и се застъпва за твърда имиграционна политика, която не включва стена, а "крепост", която предпазва от мигрантите.
 
Но дори и в по-тънки политики, вероятният следващ лидер на Чешката република има тръмпови качества: Бабиш подкрепя увеличаването на разходите за отбрана, но се колебае да увеличи финансирането на здравеопазването, когато беше министър на финансите през 2016 г., което го превръща в един от малкото европейски лидери, с които се срещнахме и които имаха нещо общо с политиката на Тръмп за здравеопазването. А реакцията на Бабиш да бъде сравняван с Тръмп не направи нищо, за да омаловажи впечатлението, че е арогантен. Разликата между него и Тръмп, каза той, е, че "Тръмп е фалирал няколко пъти ... а аз не съм."
 
2. Италия
 
Преди да е имало Доналд Тръмп, имаше Силвио Берлускони: наперен, самоуверен медиен магнат, който пресичаше линиите една след друга с реториката си и всеки път обвиняваше "враждебните медии" или "комунистическите прокурори" за отрицателно отразяване на делата си. По същия начин, както железният Доналд непрекъснато избягва последствията, които другите очакват от неговата "война срещу политическа коректност", Берлускони излъчва неподчинение, без да губи подкрепа. Преди да има изтекъл записа с Тръмп, който се хвали, че "когато сте звезда ... можете да направите каквото и да било" на жените, имаше запис на Берлускони, което се хвалеше, че е „ оправил само осем" жени предишната нощ, въпреки че имало опашка от 11.
 
Макар в момента да не е на власт - той беше осъден за данъчни измами и изгонен от сената през 2013 г. - Берлускони се завръща. Когато изборите се проведат през 2018 г., изглежда, че трикратният бивш премиер ще бъде неразделна част от формирането на ново правителство. И Тръмп би бил популярен в Италия поради същата причина, поради която Берлускони може да се върне в политиката: Общество, което е уморено от традиционните политици и е готово да отхвърли елитарните политически партии в полза на самопровъзгласили се популисти.
 
По отношение на политиката, позициите на Тръмп се изравняват с тези на Северната лига на Матео Салвини, крайнодясната партия, която съперничи на партията на Берлускони в допитванията до общественото мнение. Салвини е невероятен фен на Тръмп, и той също така се застъпва за по-твърда политика за имиграцията, по-опростен данъчен кодекс и защита на националната идентичност на страната му срещу външни лица.
 
3. Русия
 
Русия е единствената страна в изследването на Pew, освен Израел, където доверието в американския лидер, че прави правилните неща, се увеличи след избирането на Тръмп, което показва, че руската общественост вижда нещо, което харесва в Доналд. Всяка политическа победа за Тръмп би била възможна в Русия, ако той засили статута си на силния човек - може би като замести игрите на голф с плуването по голи гърди – тъй като Русия клони към предпочитанието на алфа-мъжко поведение в публичната сфера. Подобно на Тръмп, популярността на руския президент Владимир Путин е изключително силна в центъра на своята страна и най-слаба в големите градски центрове (въпреки че мащабът е различен - Путин последователно се радва на рейтинги от около 80 на сто одобрение, а Тръмп вижда исторически ниски рейтинги на одобрение под 40% от май насам).
 
Политиките на Путин надцакват Тръмп по много начини, може би показвайки това, което президентът на САЩ може да постигне, ако е на власт от 18 години и има мнозинство от две трети в законодателната система. Тръмп се стреми да изстреля нагоре военната сила; Путин е поел големи разходи за обновяване на военните. Тръмп иска да опрости данъчната система; Русия има плоска ставка за данък върху доходите от 13% за данъкоплатците. Тръмп осъжда всеки, който не е съгласен с него; Отношението на Путин е по-смъртоносно, тъй като много критици на неговия режим умират по подозрителен начин. Тръмп често отрича фактите и говори неистини пред медиите; лъжата е приемлив начин за взаимодействие с пресата и избирателите за Путин.
 
Има политически различия между двамата: Путин твърди, че подкрепя международната търговия, докато Тръмп говори с анти-търговска реторика, а имиграцията не е ключова дума за Путин. Но в крайна сметка комбинацията на мъжкарството на Тръмп, отричането на медиите и военните му стремежи биха стояли добре в Кремъл.
 
4. Турция
 
Реджеп Тайип Ердоган е на власт като премиер и впоследствие президент от 2003 г. насам. Въпреки че Ердоган, за разлика от Тръмп, е опитен политик, неговите стъпки ехтят като "Да направим Турция отново велика": Ердоган обеща да повиши жизнения стандарт в своята страна ( в което той успя) и наскоро да възстанови турското място от османските времена като най-влиятелната нация в Близкия изток. Двамата лидери също споделят силни тенденции и склонност да критикуват лично (Ердоган е съдил повече от 2000 души за обиди срещу него), и двамата имат зетьове, когото са възнаградили с влиятелни политически позиции (зетят на Ердоган, Берат Албайрак, е министър на енергетиката).
 
Тръмп и Ердоган имат припокриваща се сърцевина на подкрепата - и двамата се обръщат към религиозните консерватори и националистите, за да печелят избори. Има обаче някои характеристики на Тръмп, които веднага биха затруднили избирането му в страна с мюсюлманско мнозинство като Турция: Неговите груби коментари за жените няма да бъдат добре приети и двата му развода няма да му помогнат. Изолационистките имиграционни и търговски политики на Тръмп няма да паснат на страна като Турция, която успешно използва тези две области като инструмент в отношенията си със Запада.
 
5. Унгария
 
Унгария доказа, че стената на Доналд Тръмп не е изцяло само в неговото въображение. Нарастващата враждебност на страната към имиграцията доведе до изграждането на ограда от бодлива тел по южната й граница в опит да се спре притокът на бежанци от 2015 г.
 
Премиерът на Унгария Виктор Орбан е лидер, подобен на Тръмп, и политическите им приоритети се синхронизират в повече сектори, а не само по имиграцията: враждебността на Тръмп към "фалшивите медии" бледнее в сравнение с отношението към пресата на Орбан , който стигна до затварянето на най-големия опозиционен вестник. Въпреки това, след седем години на власт, партията на Орбан остава най-популярната в страната.
 
От гледна точка на третирането на жените, прочутата фраза на Тръмп "сграбчи ги за п.....а", не би била първата в сексистката реторика, която да се появи в унгарската политика, което означава, че тя не може автоматично да води до дисквалифициране: Орбан няма жени министърки в своя кабинет и, наред с други инциденти, когато беше запитан защо е уволнил посланичката във Вашингтон, той каза: "Аз не се занимавам с проблемите на жените".
 
6. Азербайджан
 
Азербайджан се намира по средата на Индекса на Тръмп. Президентът Илхам Алиев и Доналд Тръмп са в хармония по три въпроса: медии, военни и Русия. Влиянието на Москва върху Азербайджан произтича както от географската им близост, така и от тесните връзки между Алиев и Путин. Русия се утвърждава по-агресивно сред съседите си, а Азербайджан изглежда все по-податлив на руски желания за сътрудничество.
 
Азербайджанският стремеж към регионално лидерство също доведе до приемането на тръмпизираща политика на продължаващите традиционни вражди, като Тръмп продължи войната в Афганистан, докато Азербайджан размахва саби срещу местния си враг Армения. Освен това, както Алиев, така и Тръмп поддържат напрегнати отношения с медиите, като първият дори излиза извън щита "фалшиви новини", като води непримирима война срещу всички критици на авторитарния режим, като възнаграждава близките до режима репортери с безплатни апартаменти. Реториката на Тръмп, която изкривява реалността, щеше да му служи добре в Азербайджан; Алиев се бори срещу правата на човека и демокрацията като европейски и американски "двойни стандарти", предназначени да разрушат държавата.
 
Азербайджан също така спечели честно споменаването си за присъствието на съпругата на Алиев Мехрибан Алиева, която има удивителна прилика с Мелания Тръмп и също така стана вицепрезидент. Въпреки това призивът на Тръмп като аутсайдер, който идва да разтърси системата, няма да бъде ужасно ефективен за азербайджанците. Алиев е втори в политическа династия; той и баща му са ръководили страната след разпадането на Съветския съюз, а партията му има политически монопол с почти всички места в парламента, и краят не се вижда.
 
7. Полша
 
Управляващата партия "Право и справедливост" (PiS), която доминира на политическата сцена на Полша, водена от Ярослав Качински, дойде на власт чрез тръмпистка тактика: обещавайки глас и съчувствие към поляците на село, които смятаха, че предишното центристко правителство ги е изоставило.
 
На пръв поглед може да изглежда, че Тръмп и Качински не си приличат: единият лети със самолети между златни хотели с неговото име, докато другият ръководи бизнеса в "задушен и спартански кабинет"; единият туитва всяка прекомерно пресилена мисъл, докато другият не притежава компютър; единият е имал поредица от красиви съпруги, докато другият никога не е бил женен и живее с две котки. Но двамата си приличат по това, което има значение: като политици. И двамата държат на себе си, сприятеляват се с няколко чужди лидери; и двамата очакват интензивна лична лоялност от своите подчинени; както и Тръмп, Качински "вбесява близо половината от страната и завладява останалите".
 
В Полша най-голямата трудност за избирането на Тръмп би бил неговият безсрамен външен блясък, който ще се окаже неприятен за консервативната общественост, и настояването му за намаляване на общественото здравеопазване, което би било непопулярно - „Право и справедливост“ дойде на власт с обещанието за една от най-щедрите социални програми в полската история в основата на тяхната кампания.
 
8. България
 
България вече има стена, за която Тръмп може само да мечтае. Трудностите по отношение на имиграцията играят в полза на България и страната построи ограда от бодлива тел по границата си с Турция през 2014 г., за да спре потока от мигранти от Близкия изток. Президентът Румен Радев, бивш пилот на изтребител, спечели изборите миналата година, като се закле, че няма да позволи страната да се превърне в "мигрантско гето". Първоначално министър-председателят Бойко Борисов като че ли даде своята благословия на дейностите на самообявилите се националисти, но по-късно сниши тона на подкрепата си.
 
Якият бивш шампион на карате, Борисов може да донесе мачистките забележки, все едно са взети от наръчника на Тръмп. Когато беше попитан през 2014 г. дали е време той да се върне на премиерския пост в период на политически безпорядък, той отговори: "Когато има зимна буря, човек управлява колата, защото е най-опитен."
 
Подобно на настоящия Бял дом, българската политика също е дълбоко и мрачно преплетена с интересите на Кремъл и руските олигарси. Една голяма разлика с Америка на Тръмп е, че България далеч не е протекционистка по отношение на чуждестранните инвестиции. За разлика от антикитайски настроения Тръмп, България сигнализира за отвореността си към китайските инвестиции в сектори като транспорт и инфраструктура.
 
9. Малта
 
Най-новият възпитаник на председателството на Съвета на Европейския съюз, Малта, е бил подложен на проверка през последните шест месеца, след като стана свидетел на преизбирането на Джоузеф Мускат. Неговият характер на култ към личността е подобен на този на Тръмп: той е култивирана личност "баща на народа", има намерение да се издига над партийните политики, за да обедини страната и неговата книга "Йосиф: Най-доброто време за страната предстои да дойде" отразява митингаджийския вик на Тръмп да бъде направена Америка отново велика. Въпреки че е обект на криминално разследване за предполагаема корупция, Мускат спечели изборите, които той свика през юни, след като разруши опозицията, като заяви, че тя разпространява злонамерени лъжи.
 
Реалните политики на Тръмп биха били по-малко успешни в Малта, отколкото неговата личност. Бивша британска колония, страната се ползва с по-либерална система за здравеопазване и е приятелски настроена към чужденците: Мускат, въпреки че е ръководил кампанията срещу ЕС по време на референдума от 2003 г., е променил тембъра си. Той също така е наблюдавал икономически бум, основан отчасти на насърчаването на руски олигарси и китайски магнати да купуват малтийски паспорти, както и да превърнат острова в една от най-предпочитаните дестинации за онлайн хазартни компании.
 
На 10-то място, обвързани: Франция и Великобритания
 
Франция
 
На пръв поглед изборът за президент на Еманюел Макрон изглежда като най-антитръмпистката стъпка, която една страна може да направи: Един балансиран млад центрист, който се застъпва за стабилност и международно сътрудничество, бе избран вместо причиняващия разделение крайнодесен лидер - Марин льо Пен - подкрепяща забраните за имиграция и изолационизма.
 
Но Макрон и Тръмп имат повече общи неща, отколкото се виждат с невъоръжено око. И двамата имат опит в частния сектор, Тръмп като бизнесмен и Макрон като банкер. И двамата се представиха като радикални алтернативи на традиционната политика в тяхната страна. И двамата имат втвърдяване по отношение на обществени идоли, което доведе до напрегнати връзки с пресата. И докато Макрон се представя като либерален, някои елементи от неговата политика са марково протекционистки. Той национализира корабостроителница, за да блокира италианското й поглъщане и иска да наложи повече ограничения върху евтиния източноевропейски труд.
 
Това не означава, че двамата имат идентични подходи: Макрон се стреми да направи президентството по-достойно, отклонява интервюта и създава дистанция между себе си и обществеността, докато Тръмп е взел противоположния подход, затваряйки разстоянието между себе си и неговите избиратели, като разпространява своите послание чрез социалните медии. Без съмнение, за облекчение на френската общественост, никога няма да видите Макрон да туитва „РАБОТНИ МЕСТА!“ или "covfefe".
 
Безсрамието на Тръм вероятно няма да бъде добре прието от френската общественост, но твърдото му ръководство и реториката в стил „страната на първо място“ биха могли. Значителното привличане от дясната партия на Льо Пен, натрупано по време на кампанията за президентските избори, показва, че има част от френската общественост, която би харесала това, което Тръмп би казал.
 
Великобритания
 
Съвременната британска политическа фигура, най-много приличаща на Доналд Тръмп, вероятно е бившият лидер на Партията за независимостта на Обединеното кралство (UKIP) Найджъл Фараж. И двамата са прибързани и неконвенционални, и двамата се представят като политически аутсайдери, които играят с техния търговски опит, и двамата използват имиграционната политика като котва за политическото им кредо.
 
Но независимо от успехите на Фараж (той е член на Европейския парламент от 1999 г. насам и UKIР беше решаващ фактор за провеждането на референдума за Брекзит, той в крайна сметка е постигнал малък политически успех в Обединеното кралство. Той се кандидатира за парламента седем пъти и губеше при всеки случай - въпреки че британската избирателна система не му помагаше. Това поставя голям въпрос дали британската версия на американския президент ще бъде успешна.
 
Самият Брекзит бе задвижван отчасти от същото икономическо недоволство и изолационистки инстинкти, които доведоха до избирането на Тръмп в САЩ - но има и различия. Повечето застъпници на Брекзит са застъпници на повече, не за по-малко, свободна търговия. Също така, по отношение на здравеопазването, британската любов към системата за здравеопазване (NHS) би означавала, че Тръмповата здравната система няма да е градивна за обществеността. Личните характеристики на Тръмп също биха били повод за отблъскване. Докато призивите му за радикална промяна биха имали чуваемост, британската общественост обикновено е предпазлива с властелините.

(Джиндър Харви и Ливия Фрайс, в. „Политико“. Преводът е на БГНЕС)