Втората вълна от пандемията коронавирус и решенията на други държави, че жителите, които се връщат от почивка от определени дестинации, трябва да се поставят под карантина - или дори перспективата за подобна мярка – ще доведат до ранен край на туристическия сезон в Гърция, пише вестник Катимерини.

Правителството на Обединеното кралство реши, че в края на краищата Гърция е безопасна дестинация и че британците на почивка в Гърция не се нуждаят от карантина при завръщането си, но перспективата за такава мярка доведе до масирана отмяна на резервации.

Това трябваше да се очаква, пише изданието и допълва, че никой не иска да отиде във ваканция, ако трябва да се карантинира, когато се върне. А Обединеното кралство е източник номер едно за туристите за Гърция.

От останалите основни пазари за гръцкия туризъм САЩ никога не са допускали своите граждани да пътуват; Германия препоръча на своите граждани да прекарат празниците си у дома, нещо, което немците с нетърпение направиха. Французите пък трябва да решат дали пътуването до Гърция е приоритет в тези времена.

Очевидният успех на Гърция в овладяването на първата вълна от пандемията създаде надежди, че пикът на туристически сезон може да настъпи през септември и октомври, като по този начин ще бъдат възстановени значителна част от загубите от юли и август.

Втората вълна на пандемията обаче лиши страната от точно този тип пътници, от които се нуждаеше: по-възрастни, без деца, които да пристигнат в началото на учебната година, и обикновено харчещи много пари. Тази демографска група също е най-уязвима за пандемията.

Столицата Атина, някога обикновена спирка за огромното мнозинство от туристите на път за островите, придоби репутацията на дестинация „градска почивка“ през последните години, като новите хотели се разрастваха. Сега и тя също страда от този ранен край на сезона.

Къде това оставя туристическия сектор? Според прогнозите, както от правителствените, така и от секторните специалисти, не се очаква печалбите от международния туризъм да надхвърлят 3 милиарда евро, от 18,2 милиарда евро през 2019 г.

Този дефицит от 15 милиарда евро, съчетан с мултиплициращите се ползи от такава сума, е най-големият удар за БВП на страната. 

(Източник: БГНЕС)