Гай Делоуни, Би Би Си

Президентът на Сърбия Александър Вучич няма пряко да участва в парламентарните избори в неделя. Но неговият образ и име са в центъра на кампанията на партията му.

Неговата уж проевропейска, но идеологически нестабилна Сръбска прогресивна партия ("СПП") се радва на поредица от победи от встъпването си в длъжност през 2012 г. насам.

Въпреки че вече не е официален лидер на партията, президентът Вучич е доминиращата фигура в сръбската политика през последното десетилетие. И предизборната кампания отразява това.

"Всички (опозиционни партии), единствената програма, която могат да предложат, е: "Александър Вучич е лош, той е тиранин, той е автократ", казва министър-председателят Ана Бърнабич.

Тя също е член на СПП и изобщо не се притеснява да прави връзка с президента - по време на интервю за BBC тя многократно споменава Вучич.

Посланието изглежда ясно: гласът за прогресивните е глас за Вучич.

Раса Неделков, който е програмен директор на наблюдателя на изборите CRTA (Център за изследвания, прозрачност и отчетност), казва, че фокусът върху президента е проблематичен.

"60% от хората смятат, че Вучич е кандидатът - независимо дали на националните или на местните избори. Това е огромна заблуда="

Но ако това е измама, тя има значителна сила

Вучич и неговата партия се радват на непрекъсната серия от победи в изборите, която продължава повече от десетилетие.

През този период изборите са се провеждали много бързо. Последните парламентарни избори се проведоха само преди 20 месеца. А предишните бяха проведени през 2020 г.

Но този път СПП може да се сблъска с по-силна конкуренция. Повечето от опозиционните партии, които подкрепят членството на Сърбия в Европейския съюз, се съгласиха да се борят на изборите като коалиция.

Това е пословичната "голяма палатка" - в нея членуват различни партии - от зелени активисти до консерватори. Но социологическите проучвания показват, че проевропейската опозиция е много по-привлекателна за избирателите като обединено предложение, отколкото като отделни партии.

Тяхната предизборна листа се нарича "Сърбия срещу насилието", което отразява произхода ѝ от протестите, последвали двете масови стрелби, които ужасиха страната през май. Опозицията твърди, че убийствата отразяват културата на вербално и физическо насилие, насърчавана от Вучич, СПП и техните съюзници в медиите.

"Това е, от което Сърбия се нуждае в момента", казва Борко Стефанович, заместник-председател на лявоцентристката Партия на свободата и справедливостта.

"Това е резултат от мащабните протести. Когато стана ясно, че правителството няма да изпълни нито едно от исканията на хората по улиците, всички ние - като проевропейски партии - решихме да се обединим и да направим това, което хората изискват от нас от години".

Сърбия срещу насилието може би е поискала провеждането на избори. Но те ще бъдат изправени пред трудна битка, за да оспорят господството на Прогресивните.

СПП разполага с добре смазана партийна машина. А наблюдателят на изборите CRTA посочва, че те се възползват и от

широк кръг приятелски настроени медии

Раса Неделков оплаква "хроничната липса на плурализъм" и отбелязва, че само през тази година президентът Вучич е направил повече от 250 телевизионни обръщения.

Опозицията обвинява СПП и в "завладяване на държавата" - използване на публични ресурси за партийни цели.

И двете обвинения получават кратък отпор от Ана Бърнабич, която настоява, че "изборите са честни, а медиите всъщност са доста отворени към опозицията".

Според нея съгласието за предсрочни избори всъщност показва, че правителството не е автокрация, за каквато го обявяват най-големите му критици.

"Опозицията твърдеше, че сме загубили доверието и легитимността си и че трябва да се проведат избори. Като партия ние никога не бягаме от избори - ако някой смята, че сме загубили легитимност и иска да го провери повторно, винаги можем да го направим. Както и да гласуват хората, ние ще уважим това", добави Бърнабич.

Точно както любимата на президента Цървена звезда Белград е склонна да доминира над по-малките футболни клубове в сръбската Суперлига, така и Прогресивните търсят рутинна победа в парламентарното състезание. Същото важи и за местните избори, които се провеждат в голяма част от страната, включително и в столицата Белград.

Част от причините за дългото пребиваване на Прогресивните на власт е

липсата на надеждна алтернатива

Демократическата партия се разпадна след като загуби властта през 2012 г. - и нито една от възникналите в резултат на това констелации от по-малки партии не стана достатъчно голяма, за да има реални шансове да състави правителство.

Разделената опозиция подхождаше идеално на прогресивните. А Вучич успешно се представи като силна фигура, която трябва да донесе просперитет на Сърбия.

Коалицията "Сърбия срещу насилието" поне предлага на избирателите последователна алтернатива.

Но дейността на Зелено-левия фронт - един от членовете на коалицията - е доста по-обикновена, отколкото гладката кампания на прогресивните. Щабът на Фронта в Белград се помещава в преустроена витрина на магазин, в който работят млади доброволци, а отоплителните уреди, работещи на газ, предпазват от зимния студ.

Техният общ лидер Биляна Джорджевич признава, че националната победа ще бъде трудна задача. Но тя вярва, че другите цели са постижими.

"Никога не можеш да бъдеш напълно подготвен като тях - казва тя, - но ние не се страхуваме от изборите, защото знаем, че ще има още от нас. И особено в Белград знаем, че можем да спечелим. Ние вярваме в промените отдолу нагоре - от градовете. Не всичко ще се реши на тези избори, а на две или три стъпки".

Този процес може да отнеме известно време, ако правителството се придържа към линията си, че тези парламентарни избори може да са последните до 2027 г.

Ана Бърнабич казва, че "Сърбия се нуждае от този вид стабилност", за да може СПП да изпълни програмата си за подобряване на инфраструктурата и увеличаване на заплатите и пенсиите.

Опозицията има стимул да повишава градуса на вълнението, така че вотът в неделя ще покаже дали техният единен фронт ще убеди избирателите./БГНЕС