Вучич се готви за контранастъпление, страхува се от наказателно преследване

Бившият член на сръбското движение „Отпор“ Иван Марович, известен сръбски активист и експерт по ненасилствена съпротива, предупреди, че въпреки поражението на парламентарните избори в Сърбия Александър Вучич може много бързо да предприеме политическо контранастъпление.

Според оценката му досегашният президент на Сърбия ще се опита да използва националните въпроси и евентуални политически кризи, за да отслаби новата власт, да предизвика разцепление сред нейните представители и да избегне наказателна отговорност.

Марович, който е участвал в движението, изиграло важна роля за свалянето на режима на сръбския диктатор Слободан Милошевич през 2000 г., предупреди в поредица от публикации в социалната мрежа X, че изборното поражение на Вучич не бива да се отъждествява с края на политическата му кариера.

„Готови ли сте за контраудар? Той идва, това е сигурно, а съдейки по речта на Вучич в неделя, ще настъпи по-бързо от обичайното. Нека чуем тази реч. За разлика от Милошевич, който каза, че ще си играе с внука си, какво послание отправя Вучич? Впрочем не към нас, а към своите“, написа Марович.

Анализирайки изявлението на Вучич след изборното поражение, Марович оцени, че поведението му е било предизвикателно, но не е демонстрирало реална политическа сила. Той обаче предупреди, че публичното недоволство на Вучич не бива погрешно да се тълкува като доказателство за неговото безсилие. „Тази реч е предизвикателна, но не излъчва сила. Вучич продължава да хленчи, както хленчеше и докато беше на власт, откъдето идват и оплакванията му за американската дълбока държава. Но хленченето не е признак на слабост, както не беше и през всичките тези години. Вучич знае с кого си има работа и познава слабите места на студентското движение“, посочи той.

Според оценката на Марович първата цел на Вучич ще бъде да смекчи последиците от изборното поражение и да избегне евентуална наказателна отговорност. След това той може да се опита да дестабилизира новото управляващо мнозинство и да разпали конфликти между политически разнородните групи, обединени около Студентската листа.

„Чрез тези слабости той ще се опита да обърне нещата. Първоначално да смекчи последиците от падането си и да избегне наказателна отговорност, а след това да отслаби и евентуално да предизвика разцепление в новия управляващ екип. Тези слабости са същите като преди четвърт век: легализмът и националният интерес“, заяви Марович.
Марович обърна специално внимание на възможността Вучич и политическите му съюзници да се опитат да предизвикат или да използват криза, свързана с националните въпроси, за да отклонят общественото внимание от отговорността на бившата власт.

„Легализмът сам по себе си не е чак толкова голяма слабост. Правосъдието е бавно, но постижимо, дори когато му се пречи. Затова е необходим и националният интерес. Именно зад него негодниците редовно се измъкват. Ще възникне някаква криза, някакъв инцидент, нещо, което ще изисква вниманието не само на властта, но и на цялото общество“, смята той.

Според Марович именно подобна ситуация може да се превърне в ключов момент в опита на победения режим да се върне в политиката.

„Заради тази криза ще трябва поне за момент да оставим различията си настрана и да обединим силите си в името на нашата кауза, защото сръбството е застрашено. Само този един момент ще бъде достатъчен. Именно тогава ще ни подложат на изпитание, а ако издържат този тест, след това всичко ще бъде рутина: задълбочаване на разделенията и насърчаване на разочарованието“, смята Марович.

Оценката му се основава на опита от политическите промени в Сърбия след падането на Слободан Милошевич, когато силите, свързани с неговия режим, постепенно възстановиха значителното си политическо влияние.

Марович припомни, че свалянето на режима на Милошевич не е означавало и трайно изчезване на политическите сили, които са били част от него.

Сръбската радикална партия, в която Вучич години наред беше един от най-изявените представители, постепенно възстанови политическото си влияние след демократичните промени. На парламентарните избори през 2003 г. тя стана най-голямата отделна партия в Сърбия, а през 2012 г. Вучич и политическите му съюзници поеха властта след победата на Томислав Николич на президентските избори и формирането на нова управляваща коалиция.

„Всичко това вече сме го виждали, както вече сме виждали и тази кампания, представяна като невиждана досега в историята на света. В нашия случай на радикалите им бяха необходими три години, за да станат през 2003 г. най-голямата отделна партия в Сърбия. Бяха им нужни още десет години, за да спечелят изборите през 2012 г. Вучич се надява, че този път всичко ще се случи по-бързо“, каза в заключение Марович. I БГНЕС