От юли 2023 до май 2024 година земната повърхност на вулкана се е повишила с около 9 сантиметра, демонстрират данни от спътниците Sentinel-1 и технологията InSAR
Вулканът Тефтан в югоизточен Иран, дълго считан за спящ, още веднъж демонстрира признаци на интензивност, сигнализират изследователи
Нови сателитни наблюдения разкриват, че под върха му се натрупва налягане – сигнал за възможно пробуждане на подземната система, оповестява порталът Earth.com.
От юли 2023 до май 2024 година земната повърхност на вулкана се е повишила с около 9 сантиметра, демонстрират данни от спътниците Sentinel-1 и технологията InSAR, употребявани от Испанския народен проучвателен съвет (IPNA).
Анализът сочи, че източникът на налягането е на дълбочина сред 490 и 630 метра, където газове се натрупват в хидротермалната система на вулкана – към този момент няма признаци за нова магма.
Експертите предизвестяват, че главната заплаха идва не от лава, а от фреатични детонации – неочаквани изригвания на пара, провокирани от изпаряване на подземни течности. Такива детонации могат да се случат ненадейно и без предизвестие, като застрашат покрайнината.
Град Хаш, разположен на към 50 километра от Тефтан, към този момент усеща следствията – локални поданици оповестяват, че от време на време във въздуха се усеща миризма на сяра.
„Налягането би трябвало да откри излаз – кротичък или принудителен. Целта ни не е да всяваме суматоха, а да подчертаем, че вулканът изисква внимание, “ разяснява Пабло Дж. Гонзалес, началник на проучването, публикувано в списание Geophysical Research Letters.
Учените настояват Иран да построи мрежа за мониторинг с сеизмометри, GPS станции и газови датчици, защото сега няма наземни принадлежности за наблюдаване на Тефтан.
Засега сателитните данни остават единственият метод за следене на интензивността на вулкана, който може да се окаже на прага на ново събуждане.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации