Денят в по-стари времена се е празнувал семейно. Фамилията се е събирала на трапеза с блажно ястие и заговезнишка пита. Обредният хляб и на този важен ден не се реже, а се разчупва от най-стария член на семейството. Нарича се за здраве. В някои краища на България денят е бил предхождан от три дни гладуване – само на вода и хляб, за да се пречисти тялото и душата да се отвори за посланията на Божията майка.
Заговяването е традиция, която предхожда времето на пост. Християнският календар тачи Месни и Сирни Заговезни преди началото на Великденските пости, Петрови заговезни преди Петровия пост, Богородични заговезни и Коледни заговезни – преди началото на Коледните пости. Заговяването дава възможност на тялото да се наслади на ястия, които през следващите дни ще бъдат забранени и спазването на забраните ще направи хората по-смирени и търпеливи към житейските изпитания.
Богородичните пости продължават две седмици. Спазването им в далечни времена е имало за цел също да предпази хората от тежки храни по време на августовските горещници. След края на постите – на 15 август, вярващите отбелязват Успение на Пресвета Богородица. Народът зове този ден Голяма Богородица –
В народния календар той е популярен като Голяма Богородица - тогава на 64-годишна възраст Богородица свършва земния си живот и отива при сина си.
По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари. Стопанките месят отново обреден хляб, но го носят в църква за освещаване и го раздават за здраве и за бог да прости.
Жените ходят в манастир или параклис, които носят нейното име, където обикновено преспиват и оставят дарове, молят се за здраве и благоденствие на семейството и рода.
Средата на Богородичните пости се нарича Преображение Господне (6 август). По стар обичай на този ден се бере първото узряло грозде. Носи се в черквата, където свещеникът го освещава. След това жените раздават благословеното гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.
Фактор
Заговяването е традиция, която предхожда времето на пост. Християнският календар тачи Месни и Сирни Заговезни преди началото на Великденските пости, Петрови заговезни преди Петровия пост, Богородични заговезни и Коледни заговезни – преди началото на Коледните пости. Заговяването дава възможност на тялото да се наслади на ястия, които през следващите дни ще бъдат забранени и спазването на забраните ще направи хората по-смирени и търпеливи към житейските изпитания.
Богородичните пости продължават две седмици. Спазването им в далечни времена е имало за цел също да предпази хората от тежки храни по време на августовските горещници. След края на постите – на 15 август, вярващите отбелязват Успение на Пресвета Богородица. Народът зове този ден Голяма Богородица –
В народния календар той е популярен като Голяма Богородица - тогава на 64-годишна възраст Богородица свършва земния си живот и отива при сина си.
По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари. Стопанките месят отново обреден хляб, но го носят в църква за освещаване и го раздават за здраве и за бог да прости.
Жените ходят в манастир или параклис, които носят нейното име, където обикновено преспиват и оставят дарове, молят се за здраве и благоденствие на семейството и рода.
Средата на Богородичните пости се нарича Преображение Господне (6 август). По стар обичай на този ден се бере първото узряло грозде. Носи се в черквата, където свещеникът го освещава. След това жените раздават благословеното гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.
Още от Вяра и демони
Автомобил блъснал Дядо Йосиф, открит е в болница в Манхатън
Митрополит Йосиф от десетилетия живее и служи в Манхатън, където се намират катедралата и административният център на българската епархия на САЩ, Канада и Австралия
Днес е ден на Св. мчк и архидякон Евпъл, св. мчца Сосана девица
Мъченица Сосана, девица, била дъщеря на свещеник Гавиний и племенница на свети папа Гай. Император Диоклециан, чувайки за нейната добродетелност и красота, решил да я омъжи за своя съвладетел, но тя отказала да приеме брак с езичника.
Почитаме светлата памет на св. прпмчк Дометий Персийски
Жития на светците