Днес православните християни отбелязват Архангелова задушница. На този ден, освен паметта на близките си, почитаме и всички войници, загинали за свободата и славата на България. 

В народния календар тя е известна още и като Мъжка Задушница, Рангелова Задушница, Хрангеловото одуше. Сред другите две - Месопустна и Черешова, тя е най-голямата. Отбелязва се винаги в първата събота преди Архангеловден и е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.

По традиция на Задушница се посещават гробовете на нашите близки. Почистват се, прекадяват се с тамян и украсяват с цветя. Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино. Върху гроба на починалите се пали свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия. На Архангелова Задушница се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. Освен на близките, се раздават и на хората около съседните гробове, дори и да са непознати. Значението на Задушница е голямо. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.

Във всички епархии на Българската православна църква се отслужват заупокойни служби, с които се почита паметта на покойниците.

На днешния ден отдаваме почит и на българските военнослужещи, загинали във войните, в операции по поддържане на мира и при изпълнение на воинския дълг в мирно време.

Ритуалът в памет на загиналите български воини се провежда от 1924 г. Традицията е прекъсната през 1946 г. Възстановена е през 1992 г. от Министерството на отбраната и Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните.