Днес е големият християнски празник Успение на Пресвета Богородица. На 15 август всяка година Православната църква прославя Успението (блаженото заспиване) на Пресвета Богородица. Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва празнична света Литургия. 

Днешният празник е сред най-почитаните от вярващите, защото Божията майка се смята за най-голямата застъпница за хората пред Бога. Имен ден имат близо 205 хил. българи. 

Празникът Успение Богородично е в прослава на чудния начин, по който Божията майка завършва земния си живот. Според Светото писание, това е денят, в който 64-годишната Божията майка напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него.

Последното желание на Мария е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетцимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата, закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва:

“Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.” 

В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”. 

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

Отколешна е традицията на този ден 

да се коли курбан, а болните да нощуват на „свети места” за здраве

На 15 август свършва Богородичният пост и се организира празнична семейна трапеза или общоселски събор. На празничната трапеза стопанките нареждали задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове.

По стар обичай на Голяма Бородица се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и късмет на цялото семейство. на трапезата се слагат задължително плодове – грозде, диня, ябълки.

На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден.

Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.

Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.

Имен ден имат близо 205 хил. българи.

Днес да почерпят: Mария, Мариан, Mариaнa, Mариянa, Мариела, Мариета, Mариo, Деспинa