Съботата преди най-светлия християнски празник – Възкресение Христово,  българите отбелязваме Лазаровден.

Празникът е посветен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

В народния календар Лазаровден е част от Великденския обреден цикъл. В него се преплитат древни култове към Великата Богиня – Майка с библейската история за възкръсналия Лазар.

Посветен на цветята, любовта и плодородието, той се осмислят чрез едни от най-красивия момински обичай -

лазаруване,

който започва в събота и завършват в неделя, когато отбелязваме жизнерадостния празник Цветница (Връбница).

В ритуалите, които се изпълняват, ясно личи сливането на езически и християнски елементи - възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо в библейската история за възкръсването на Лазар. В същото време те са еквивалент на коледарските и сурвакарски обичаи при мъжете.

В обичая лазаруване участват само моми (момичета или подевки, от 8-9 до 16-17 години), които се наричат лазарки. На този ден те обикалят по къщите на дружини от по десетина. Във всеки дом изпълняват песни за всеки член от семейството, като пожелават плодородие и щастие във всеки дом. На изпроводяк стопаните им раздават погачата с мед и плодове, за да има берекет. Даряват ги с яйца и дребни пари.

В някои райони главни обредни лица в обичая са булка и момък - малко момиче, облечено в сватбени дрехи, и едно по-голямото, с калпак и с мъжки дрехи. Те разиграват пантомимата за възкръсването на Лазар, на който му предстои да се жени.

На площада лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено

буенец (буенек),

хванати в дълга редица (разтворено хоро). На хорото се хващат само моми и се подреждат по ръст. Хорото, наречено боенец, води най-високата и най-възрастната мома, която държи в ръцете си тояга.

В отделни селища след обяд лазарките се събират за обичая

надпяване на пръстените

Предварително всяка мома е оставила в общото менче свой знак: гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето престоява през нощта под цъфнал трендафил. Предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък ще се омъжи. Обичаят е сходен с ладуването на Васильовден.

Вечерта на Лазаровден се приготвят обредните хлябове за Благовец. Омесват се с формата на човешка фигура и се наричат к у к л и.

На този ден празнуват и именниците Лазар, Лазарина.