Огнян Минчев

Какво търси митрополит Гавриил Ловчански в Цетине на церемонията за интронизиране на нов митрополит на Сръбската църква в Черна гора, и още повече - защо влиза в съслужение с йерарсите на СПЦ? Тази интронизация е изключително противоречив акт, който раздели и изправи в остър конфликт две страни на черногорското общество една срещу друга - привържениците на черногорската независимост и поддръжниците на черногорския васалитет на Сърбия. 

Задава ли си Гавриил въпроса какво бъдеще на отношенията между България и Черна гора залага със своето присъствие и съслужение? Ние знаем, че 

Гавриил е най-промосковския архиерей на БПЦ

 и по всяка вероятност изпълнява отново кремълски внушения и разпореждания за пътуването си до Цетине. За съжаление, с този си акт той пряко подкопава българския национален интерес. Сърбия възроди своето арогантно поведение на квази колониална сила в региона на Западните Балкани и поведението на СПЦ с показната публична интронизация на митрополит в Цетине демонстрира именно тази квази имперска амбиция на Белград. Сърбия е основен геополитически противник на България в новата история на Балканите и ако Гавриил предпочита да забрави това, подкрепяйки сръбския колониализъм, той

 ще трябва да плати цената на презрението, 

което поддръжниците на българския национален интерес закономерно ще изпитват към него. Оправданието, че това са църковни, а не политически отношения няма да свърши работа на ловчанския митрополит. Това поведение е редно да бъде осъдено от Синода на БПЦ, ако неговите архиереи желаят да запазят духовна и гражданска легитимност в собствената си страна и сред собствения си народ.