В Молдова се проведоха избори за президент и референдум, от чиито резултати до голяма степен зависи дали страната ще се ориентира към Европейския съюз или към Руската федерация. Вниманието на медиите беше насочено и към Православната църква, която в страната е представена от две юрисдикции – на Московската патриаршия и на Румънската патриаршия, предаде "Двери".

Няколко дни преди изборите Молдовски митрополит Владимир (МП) призова молдовските граждани да участват в президентските избори и референдума за присъединяване към ЕС „независимо от личните политически възгледи и предпочитания“. „На 20 октомври ни очаква важно гражданско събитие, на което ще решим не само кой ще бъде начело на държавата като президент през следващите четири години, но и какъв ще бъде нашият път напред. Като предстоятел на Православната църква на Молдова, но и като ваш съгражданин, призовавам всички вас да изпълнявате съвестно този дълг, който всички имаме, независимо от личните политически възгледи и предпочитания, и да бъдете отговорни от гражданска гледна точка“. Неговият призив привлече вниманието, тъй като Кремъл, чрез своите агенти на влияние в страната, агитираше за бойкот на референдума, който трябваше да събере минимум 30% гласуващи, за да са валидни резултатите му. Предварителните проучвания обаче показаха по-голям брой желаещи да гласуват, което вероятно е променило и стратегията на промосковските кръгове.

Молдовските медии припомнят, че през 2016 г. митр. Владимир наруши църковните правила, като обяви недвусмислено подкрепата си за тогавашния проруски кандидат Игор Додон – лидер на Социалистическата партия на Молдова. Според молдовския закон за вероизповеданията, на духовниците в Молдова не е позволено да изразяват публично политическите си предпочитания. Въпреки това, от 1991 г. Молдовската църква се включва в политическите кампании и, като част от РПЦ, по правило проявява пристрастие към проруските кандидати и партии.

Пример за намеса на църквата в настоящата политическа кампания беше т. нар. „Поход на мира“ в началото на октомври, започнал от манастира „Чуфля“ до мемориалния комплекс „Вечност“, където беше отслужено богослужение. В похода участваха сто и петдесет души с бяло знаме, икони и кръстове. Молдовската църква (РПЦ) беше представена от трима епископи и свещеници, повечето от които капелани. На събитието присъстваха и бяха подкрепени проруските кандидати на изборите. Според молдовската преса организатор на „Похода на мира“ е същият човек, който е организирал и „поклоненията“ на молдовски свещеници в Москва. Заради тази си дейност Дмитрий Чистилин – шестдесетгодишен, който е гражданин на РФ и на Украйна, беше екстрадиран от Молдова на 5 октомври за „застрашаване на националната сигурност“. Под ръководството на ФСБ той е отговарял за взаимодействието със свещениците на Молдовската митрополия, а в края на септември е получил църковен орден в манастира „Св. Димитър“ в Чудар-Лунга.

Участието на църковни фигури в политическите и изборните процеси в Република Молдова рискува „да компрометира църквата в очите на енориашите“ и да фрагментира обществото, казва румънският историк и политически анализатор Арманд Гошу в последния подкаст „На дневен ред“. Въпреки това изкушението да се включат в политиката е много силно за някои свещеници и те си позволяват да популяризират в своите проповеди или обръщения към вярващите определен кандидат или партия. От друга страна, политиците също се стараят да въвлекат църквата „в светските дела“, защото „политическите лидери са слаби, нямат въображение, вече нямат аргументи и тогава инструментализират църквата в политическата борба“ – смята анализаторът. Накрая винаги църквата е тази, която плаща сметката заради грешките на политиците, защото губи авторитет сред хората.

В Молдова действат две православни юрисдикции – тази в Молдова, канонично подчинена на Московска патриаршия, и тази в Бесарабия – подчинена на Румънската патриаршия. Двете юрисдикции са в съперничество, а разногласията се изостриха след войната, започната от РФ срещу Украйна, като десетки свещеници се местят от едната митрополия в другата вследствие от позицията си по отношение на войната. I БГНЕС