При царуването на благочестивия византийски император Лъв Велики и на неговата съпруга Верина, в Константинопол живеели двама благочестиви мъже ­ сенатори по сан, родни братя, Галвин и Кандид. Като се посъветвали помежду си, те помолили императора да отидат в Иерусалим на поклонение на светите места и щом получили разрешение, тръгнали на път. Като стигнали Палестина, те се отправили към Галилея, желаейки да отидат в Назарет , да видят светия дом на Пречистата Дева Богородица, в който Тя ­ по архангелското благовещение и слизането на Светия Дух ­ неизказано заченала Бог Слово. 

Като дошли тук и се поклонили, те останали да нощуват в едно неголямо, намиращо се наблизо, село, тъй като вече се свечерявало. По Божий промисъл те се установили в дома на една неомъжена жена на преклонна възраст, родом еврейка, водеща чист живот. Докато за тях се приготвяла вечерна трапеза, те забелязали във вътрешността на жилището отделна стая, в която били запалени много свещи, кадял се тамян и излизало ароматно благоухание (защото там била скрита честната дреха на Пречистата Божия Майка). Около тази стая лежали и немалко болни. Галвин и Кандид се изумили от това странно обстоятелство, предполагайки, че там се извършва някакъв ветхозаветен обред. 

Като поканили след това благочестивата жена да сподели вечерната трапеза с тях, те я попитали какво има в стаята, осветена от свещи и благоухаеща с кадила, и защо около нея лежат болни? Отначало жената мълчала за скритата в нея вещ, но за ставащите чудеса не могла да премълчи и казала на питащите: Честни мъже! Ето, всички тези болни, които виждате да лежат тук, очакват изцеление от своите болести; защото на това място слепите проглеждат, сакатите се изправят, бесовете се изгонват от хората, глухите започват да чуват, на немите се развървзва езикът и скоро се изцеляват всякакви нелечими болести. Като чули за това, Галвин и Кандид започнали още по-внимателно да разпитват жената по каква причина е била дарувана на това място такава благодат и сила на чудотворство. Жената, все още продължавайки да скрива истината, отговорила: Сред нашия еврейски род се пази предание, че на това място Бог се явил на един от нашите древни отци и оттогава то се изпълнило с божествена благодат и на него стават чудеса. 

Слушайки внимателно думите на жената, Галвин и Кандид още по-силно се възпламенили от желание да разберат истината, подобно на древните Лука и Клеопа, които казвали: “не гореше ли в нас сърцето ни”, и казали на жената: Благочестива жено! Заклеваме те в Живия Бог, открий ни истината! Та нали ние предприехме толкова далечен път от Константинопол до тук само за да видим всички свети места, намиращи се в Палестина, и да възнесем в тях молитвите си към Бога. И тъй като чухме, че и в твоя дом има свято и чудотворно място, то ние желаем по-подробно да узнаем по какъв начин се е осветило то и по каква причина на него стават чудеса! Тогава жената, заклета с Божието име, въздъхнала от дълбочината на душата си, просълзила се и казала на Галвин и Кандид: Именити мъже! Божествената тайна, за която сега ме принуждавате да разкажа, до днес не е била известна на никого. Но тъй като забелязвам, че вие сте хора благочестиви и боголюбиви, ще ви я открия, надявайки се, че ще запазите за себе си това, което ще чуете, и няма да го разказвате на никого. 

При мене се пази дрехата на родилата Христа Бога, Пречиста Дева Мария. Когато Тя се преставяла от земята на небесата, на Нейното погребение била една от моите прародителки ­ вдовица; на нея била предадена тази честна дреха по завещание на самата Пречиста Богородица; а тя, като получила дрехата, благоговейно я съхранявала през всички дни на живота си; умирайки, тя дала дрехата за съхранение на една девица от своя род, като є заповядала с клетва да пази в чистота заради честта на саматаБогородица не само тази честна дреха на Пресвета Богородица, но и самото си девство. Тази девица също съхранявала дрехата с голяма почит през целия си живот, а когато наближил краят и, я предала на друга чиста и честна девица от своя род. Така в продължение на много години, преминавайки от една девица на друга, тази свята дреха стигнала и до моите смирени ръце, била дадена и на мене, която остарях чиста в безбрачен живот. А тъй като в моя род вече няма девица, на която бих могла да доверя тази тайна, то аз я съобщавам на вас, за да знаете, че заради тази честна дреха, съхранявана при мене във вътрешната стая, тук се извършват чудеса. Умолявам ви на никого да не разказвате за тази тайна нито в Иерусалим, нито на друго място. 

Като чули за дрехата на Пречистата Божия Майка, Галвин и Кандид се изпълнили с ужас и неизказана радост; те със сълзи обещали да пазят поверената им тайна. След това помолили жената да им разреши да прекарат в молитва цялата нощ при светата дреха в тази стая и тя не им забранила това. Влизайки в стаята, те забелязали ковчег, стоящ на почетно място, в който била положена светата дреха, видели също горящите около него кандила и почувствали силно ароматно благоухание. След това започнали, усърдно покланяйки се, със сълзи да възнасят горещи молитви към Бога и Богородица. И двамата имали една мисъл: това безценно съкровище да стане достояние на царския град. След това, като се уговорили, те измерили ковчега на ширина, на дължина и височина и запазили общия му вид в паметта си ­ а също и това, от какво дърво бил направен. На разсъмване завършили молитвите си и излезли от тази свята къща, благодарейки на жената за разрешението є да прекарат цялата нощ при честната дреха. Те раздали щедра милостиня на намиращите се там и се отправили на предприетотопътешествие до Иерусалим. Дали обещание на жената на връщане отново да дойдат при нея, за да се поклонят на честната дреха на Пресвета Богородица.

След като прекарали известно време в Иерусалим, се поклонили на животворящия Кръст и на Господния Гроб и посетили всички свети места, намиращи се в околностите на Иерусалим, Галвин и Кандид извикали дърводелец и му поръчали да направи ковчег от старо дърво, с размери и вид, каквито му посочили. След като ковчегът бил направен, Галвин и Кандид купили изтъкано от злато покривало за него и връщайки се по пътя си, отишли при жената. 

Когато пристигнали в дома є, те є дали изтъканото от злато покривало, молейки я да покрие с него ковчега с честната дреха на Пречистата Божия Майка. След това отново помолили жената да им позволи, както и първия път, да останат на всенощно молитвено бдение при ковчега. Като получили разрешение, те паднали на лице и напоили земята със сълзи, усърдно молейки се на Пречистата Дева Богородица да не им забрани да се докоснат до Нейния ковчег с дрехата, с цел да го вземат със себе си. Когато вече било полунощ и всички спели, те със страх взели ковчега, изнесли го от дома и го скрили в своята колесница. Вместо него внесли в стаята другия ковчег, който направили по подобие на първия; като го поставили на същото място, го покрили с изтъканото от злато покривало и останали на молитва до разсъмване. С настъпването на деня благодарили на благочестивата жена, простили се с нея и като дали милостиня на бедните, тръгнали на път. 

Прибирайки се у дома, те вървели с неизказана радост. Като пристигнали в Константинопол, отначало на никого не разказали за донесената дреха на Пресвета Богородица, желаейки да скрият при себе си това безценно съкровище. Като устроили вдома си неголяма църква в чест на светите апостоли Петър и Марко, поставили в нея, не на открито, а на потайно място, ковчега със светата дреха. Но когато забелязали, че не могат да скрият дрехата на Божията Майка, поради ставащите от нея чудеса, отишли при император Лъв Велики и неговата съпруга царица Верина, а също и при светейшия Константинополски патриарх Генадий, и разказали за всичко, което се случило. Последните, изпълнени с неизказана радост, отишли в дома на Галвин и Кандид и в църквата им. Тук, като отворили този честен ковчег, видели светата дреха на Пречистата Божия Майка, запазила се цяла в продължение на толкова години, и благоговейно и със страх се докоснали до нея, целувайки я любезно с устните и със сърцето си. 

След това я взели и я отнесли със слава при всенародно тържество във Влахернската църква на Пречистата Богородица и я положили там в украсен със злато, сребро и скъпоценни камъни ковчег. По-късно установили всяка година да се празнува във втория ден на месец юли полагането на дрехата на Пресвета Богородица в чест и слава на Преблагословената Дева Мария и на родилия се от Нея Христос, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.