1 февруари

Българската православната църква почита днес паметта на Свети мъченик Трифон, наречен от народа Зарезан, защото се отбелязва в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята.

Свети Трифон живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Заради силната си вяра още от младини той бил надарен от Бога с лечителска дарба.

По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 г., Трифон бил арестуван, подложен на мъчения и осъден да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал.

Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря.

През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

В традиционния календар 1 февруари бележи началото на празниците

ТРИФОНОВЦИ

Те продължават три дни - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.

В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден наричат още Зарезановден или Трифон зарезан и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.

Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. Обикновено ходят на групи и водят със себе си гайдар. В лозето всеки си избира по един корен от гроздето. Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки слагат и в бъклицата с вино. След зарязването, всички участници в ритуала се събират и правят обща трапеза. На нея нареждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други инструменти играят хора и пеят песни. В някои селища различните групи взаимно си гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.

Във високопланинските селища, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на св.Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже изпълняват обред, известен в родопския край като „трифоносване”. Преди изгрев слънце те отидат с брадва при дърветата, които са безплодни. Единият от тях замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.

В народната митология битува поверието, че Трифоновден е „хиталия ден”, т.е. лош ден. Затова на Трифоновде жените не подхващат никаква работа. Табу е да се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви и секира. Вярва се, че ако жената се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или сакат добитък. Денят е най-опасен за бременните жени. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода.

Трифоновден се почита и като празник на мишките – „Мишкини празници”. За да прогонят животинките от домовете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко”. Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците.

Имен ден празнуват: Трифон, Трифонка, Трифчо, Трифо, Трифона