Отворено писмо на Иля Бобрик, историк на Руската православна църква към патриарх Кирил

Ваше Светейшество!

Само голяма скръб и дълбоко чувство на тревога за всичко, което се случва сега в Русия, особено в нейната духовна сфера, ме принуждават да покажа своя християнски дълг и да се обърна към вас с горчивите думи на истината. Убеден съм, че изказаните в това писмо мисли тревожат не само мен, но и всички искрено скърбящи за съдбата на руското православие, търсещи изход от нравствената катастрофа, разтърсила страната ни.

Със съжаление все повече отбелязвам в себе си, че духовният живот в Русия се разрушава и унищожава. Христовите заповеди, състраданието и милосърдието се заменят с омраза, а сърцата на хората, вместо с любов към ближния, се изпълват със злоба. Нашият руски народ диша задушния въздух на страха, десетки хиляди съпруги и майки са в скръб, загубили синовете си през тези две години, но много – което е особено болезнено за мен – живеят в грях, в милитаристична пиянска лудост, наслаждавайки се на мъката на другите, радвайки се на смъртните случаи и убийствата, на пожарите, бомбите и ракетите, летящи към мирните глави на Украйна.

Войната дойде и в домовете на руснаците, отнасяйки със себе си живота не само на мъртвите войници, но и на жителите на граничните райони. Всичко това е известно на обикновения човек, но цялата картина на разрухата, която се случва, е скрита от него от плътна пелена от лъжи и лицемерие, която забулва очите му. Като всяка незараснала рана, тази война предизвиква гниене в нашето общество и има разрушителен ефект върху православния свят като цяло и върху ролята на Руската църква в него.

Не трябва ли Църквата да каже своето Слово точно сега? Не трябва ли Църквата да е сред първите, които ще изобличат греховете на властимащите и ще ги напътстват по истинския път? Знаем, че „няма сила освен от Бога“, така че християнинът не трябва да казва нищо против властите. Но нито самият Христос, нито другите наши светии се страхуваха да говорят със и против властта. Точно както Йоан Кръстител изобличи Ирод, митрополит Филип Московски отказа благословение на цар Иван Грозни за неговите зверства, можете да се обърнете към светските власти с призиви за мир, както правят други православни църкви и обикновени християни.

Разрушителните за Руската църква „зли сили“, за които говорите в своите проповеди, обаче наистина съществуват вътре в Русия, а не отвън. Една от тези сили е страхът от властта. Но не трябва да се страхуваме от властта, ако сме сигурни, че тя ни принуждава да вършим нечестиви неща. Свети Тихон Задонски каза следното: „Ако господарят ви нареди да направите лъжа: да обидите, да откраднете, да излъжете и т.н., не се подчинявайте (не слушайте).

Той ще ви заплаши с екзекуция за това, но не се страхувайте: не се страхувайте от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата; но по-скоро се страхувайте от Този, който може да погуби и душата, и тялото в ада (Матей 10:28).“ Трябва да слушаме Бог, а не да се правим на глухи и слепи. Не е ли време Църквата да спре да угажда на капризите на държавата и да действа в истинските интереси на Христовата Църква? Не е ли време Църквата да се върне към пътя на обожението на хората, а не да подпомага разчовечаването им?

Не мога да премълча какво се случва около фигурата на политика Алексей Навални, който почина в ареста на 16 февруари. Болно ми е да гледам как руснаците, които по волята на душата си искат да почетат паметта на починалите, се сблъскват с насилие от страна на правоприлагащите органи. Още по-болезнено е да гледаш как някои хора с помътнена съвест и приглушено чувство за грях тъпчат паметници, изхвърлят цветя, гасят и чупят кандила. Наистина ли ви е безразличен фактът, че духовник, макар и от друга църква, беше арестуван просто заради желанието си да отслужи мирна панихида? Не са ли това греховни действия, не са ли предвестници на бъдещия атеизъм? Това не ви ли притеснява? 

На 24 февруари се навършват 9 дни, откакто Алексей си отиде от този свят, но семейството му все още не може да се сбогува с него по човешки. Майката на Алексей не може нито да вземе тялото и да го погребе, нито дори да го види. Няма по-голяма мъка за една майка от необходимостта да поиска от властите да върнат тялото на сина й. На това място си спомням както прокуратора Пилат, който предаде тялото на Христос веднага след смъртта, така и Московския патриарх Тихон, който упрекна болшевиките, че дори след репресии срещу въображаемите им врагове те ги лишават от „ последна предсмъртна утеха и прощални думи”, а телата им не са предадени на роднини за християнско погребение. „Не е ли това върхът на безцелната жестокост от страна на тези, които се представят за благодетели на човечеството?“, попита тогава св. Тихон. 

Призовавам ви да проявите милост, състрадание и да помогнете тялото на Алексей Навални да бъде предадено на неговото многострадално семейство възможно най-скоро.

В същото време трябва да отбележа, че смъртта на Алексей Навални доведе в църквите много руснаци, които преди това бяха невярващи. Някои от тях казват, че чрез тази скръб са намерили не само утеха, но и вяра. Затова и аз ви призовавам да не създавате пречки на хората, които искат да изживеят болката си по този начин. Отворете вратите на храмовете и протегнете ръка за помощ. Върнете се към светлата страна.

Иля Бобрик

Източник: hristianstvo.bg