Днес е Светла сряда, третият ден от Светлата седмица, в която се почитат Богородица и апостолите.

Денят се нарича и Празна сряда.

Църквата почита Свети Йоан Богослов, един от любимите ученици на Исус Христос, който пръв повярвал във Възкресението му. След възкресението си Господ се явявал много пъти на своите ученици, пръв го познал Йоан. 

В Светла се изпълняват ритуали за плодородие, за дъжд, предпазване от градушка и лоши болести. 

Често през тази дни стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Според древно поверие раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

На третия ден след възкресение сред рупците в Странджа се изпълнява ритуалът Мара Лишанка, а в Дупнишко – Ладино хоро.

По време на Светлата седмица не се извършват венчавки, тъй като това са празнични дни, посветени на Христовото възкресение и никакви други тържества не са редни. 

На 8 май се чества и светлата памет на Арсений Велики.

Свети Арсений се родил в средата на IV век в Рим от родители християни. Те му дали добро образование и го възпитали в християнската вяра. От младини Арсений се отличавал с мъдрост и висока нравственост. Затова бил нает от император Теодосий Велики за възпитател на синовете му Аркадий и Хонорий. 

В Цариград Арсений бил приет с големи почести, всички се възхищавали на неговата ученост и нравственост. Работил успешно като възпитател на бъдещите императори, но не харесвал шума и разкоша в дворците. Затова молел Бог да му помогне да се освободи от високите си задължения и да го поведе по пътя на спасението. 

След усилни молитви Арсений напуснал столицата. Преди това оставил скъпите си дрехи и като обикновен пътник се качил на кораб за Египет, който вече бил прочут с подвижниците си в пустините на запад и на изток от река Нил. 

Арсений постъпил в подвижническа общност в Скитската пустиня (западно от долното течение на Нил) и станал монах. Подвизавал се в уединение и безмълвие. Постепенно неговата ученост и начетеност в свещените писания, както и смирението и другите му добродетели го направили духовен наставник на много от монасите, които се подвизавали в пустинята. 

Християни от градове и села се стичали, за да чуят учението му, да се обогатят духовно и да получат благословение. Сам Александрийският патриарх Теофил многократно посещавал свети Арсений, за да се съветва по богословски и църковни въпроси.

За да избегне многото посетители, а и честите разбойнически набези, свети Арсений напуснал Скитската пустиня и заедно с учениците си Александър и Зоил отишъл близо до град Мемфис, а след това – в Каноп, в делтата на Нил. Там се упокоил в мир в 445 г.