Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Той съвпада с четиридесетия ден от рождението на Иисус Христос, когато Богородица отива в Йерусалимския храм. На Сретение (срещане) Господне се възпоменава описаното от евангелиста Лука с неповторим драматизъм и художествено майсторство посрещане на младенеца Исус Христос от престарелия праведник Симеон.

Според Мойсеевия закон всяко първородно дете от мъжки пол се посвещава на Бога. Определена била и цената за откупуване на новороденото. След навършване на 40 дни майката на детето принасяла агне в жертва на Бога. Света Богородица се подчинила на този закон. Донесла своя младенец в Йерусалимския храм. По това време в Йерусалим живеел благочестивият старец Симеон. От Светия дух му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от девица. Когато Света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон поел от ръцете й детето и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш твоя раб, владико! Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч да прониже душата - за да се открият мислите на много сърца."

В храма била и пророчица Анна, която възторжено прославяла Бога. Така тя и праведният Симеон, изпълнени със Светия Дух, потвърдили, че младенецът е новороденият Месия.

По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

На другия ден след този празник се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна.

Денят се нарича още Зимна Богородица, Вълча Богородица.

Отбелязването на Сретение Господне е установено още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

2 февруари е също и български народен празник - Петльовден, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Преданията разказват следната 300-годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета през турско робство. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с. Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой, първи ще дойде в къщата, се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско.

В народните представи Света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "Вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото - чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.