Всяка година на 8 януари църквата почитат паметта на преподобна Домника. В житията тя е представена за благородната девица, която пристигнала в Цариград с мисълта и силното желание да се покръсти в христовата вяра. С пламенна ревност тя се предала на аскетични подвизи и достигнала до високо духовно съвършенство. То било осенено от Бога с дар на прозорливост и чудотворство. До края на своя живот Домника, която имала власт над природните сили и съдбата, се посветила да лекува болните и помага на слабите и беззащитните

В народния календар денят на преподобна Домника се чества като празник на жените, които помагали по време на раждане. От там и името му

Бабинден

В него няма никакъв религиозно-каноничен елемент. Цялата обредност е свързана с желанието да се изкаже благодарност на жените, бабували при раждането.

Преди изгрев слънце всички раждали жени отиват в дома на бабите, за да ги поздравят. Те им носят сапун, кърпа, цвете, котле с вода, подарък, ракия, мезета и вкусни гозби. Още на вратата целуват ръка на бабите, закичват ги с цветя, поливат им да си измият ръцете и им поднасят дарове. Стар обичай е жените първескини (родили за първи път) да приготвят за Бабинден обреден хляб. Той е с дупка по средата, през която бабата провира три пъти ленена риза, престилка и пъстри вълнени чорапи. Благославя за здраве майката и дедето.

В миналото в някои краища на България празникът продължавал чак до вечерта, когато в дома на бабата нареждали празнична трапеза. Облечени в пъстри носии, с песни и смях, при нея се събирали всички жени, ображдани от нея. Бабата прекаждала суфрата и благославяла гостенките си с думите: „Тези, които са се сдобили с деца през тази година, да си имат бебе и догодина. Тези, които си нямат, да си проимат. Амин”. След това бабата разчупвала обредните хлябове, раздавала по парче на всички жени и предричала пола на бъдещите им рожби.