Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.

Следващият ден, понеделника след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Според църковните текстове чрез животворящият Дух - единосъщен с Бог Отец и Синът Божий, ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.

Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.

Според Матея Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове

Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, пък са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

В народните традиция с празника на св.Дух започва седмицата на русалиите. Вярвало се, че през Русалската неделя необикновените същества прелитали на земята като жълти и бели пеперуди. В тях били вселени души от отвъдния свят, затова будели страх и тревога у хората. Други обаче правели големи добрини и имали магически способности да лекуват неизличимо болни и. Затова през тази седмица обикаляли русалийски дружини, които знаели ритуалите и заклинанията на неземните същества, с мисията да избавят хората от беди и болести.

В някои краища на страната пък днешният ден е известен като празник на Вси светии. Почитат знайните и незнайни борци и мъченици за христовата вяра, чиито имена не са намерили място в религиозния календар, но са оставили светла диря в историята на християнството.