Днес официално ще бъде закрит Светия и велик събор на Православната църква, който се провежда на остров Крит. Но участниците вече обсъждат идеята всеправославни събори да започнат да се провеждат по-често, на всеки 5 или 7 или най-много 10 години.

Работата на Светия и велик събор на Православната църква достигна своя успешен край, пише dveri.bg. Макар и някои църкви, сред които и БПЦ, да бойкотираха работата му, той по всичко личи, че оправдава труда на две поколения предстоятели, архиереи и експерти-богослови, лекари, астрономи, юристи. Десетилетен труд съзнателен и усилен с вяра в Бога и преданост към светото Православие, за да се разгледат поне някои от наболелите въпроси на съвременния църковен живот. Разбира се, не липсват и злонамерени коментари за работата на събора като този на един руски сайт с претециозно име, че нещата във вселенското Православие били извън контрол и затова Руската православна църква трябвало да вземе нещата в свои ръце. Но хора с такава психика винаги е имало, а радостното е, че преобладаващото мнение на Божия народ за събора е много положително.

Активни дискусии по време на заседанията през последните два дена на събора предизвика документът „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“. Основен участник в дебатите е била Гръцката църква, чиято позиция е защитавал забележителният богослов и пастир Йероним ІІ, Атински архиепископ. Гърците са настоявали да се взема под внимание решението на Архиерейския събор на тяхната църква, което променя израза „другите християнски църкви“ в „другите християнски изповедания“ (в духа на известния напоследък безумен спор за православен "монопол" върху думата "църква", макар че думата е заимствана от езическата гръцка древност).

В дискусията са се включили много епископи от различни поместни православни църкви, които са изтъкнали, че на църковното предание и на светоотеческата терминалогия не е чужд терминът „инославни църкви“ и като примери са посочили наименованието на такива древни църкви като Арменската, Коптската, Римокатолическата църква.

В резултат на обменените мнения Гръцката архиепископия е излязла с комюнике, в което се съгласява терминът „църква“ по отношение на инославните изповедания да се запази в документа, при условие, че се промени чл. 6 от същия текст. Искането на гърците било: вместо „Православната църква признава историческото съществуване на други християнски църкви и изповедания, които не са в общение с нея“, да стане „Православната църква признава исторически утвърдилото се наименование християнски църкви на други изповедания, които не са в общение с нея“.

За Атинската архиепископия това е било условието документът да се приеме с единодушие от събора.

Вчера бяха приети всички проекто-документи на най-големия православен форум от повече от 1000 години насам. Въпреки опасенията съборът протече в градивен диалог, в който спорните теми бяха обсъдени и изяснени и беше постигнато желаното единодушие.

Окончателното обявяване за приемането на обсъдените на събора документи се бави, защото се изисква личният подпис под него не само на предстоятелите на Православните църкви, но и на всеки от епископите, участвал в събора.

За съжаление нито една от четирите църкви, сред които и Българската, отказали участие във форума на Крит, не се отзова на допълнителните покани от страна на Вселенския патриарх и всички предстоятели и не изпрати свои представители дори за съвместните богослужения, които изразяват единството на Православието.