Сирни Заговезни

Те са част от Великденската обредност, а семантичната натовареност на празника е подчинена на подготовката за поста и носи идеята за "последно облажаване". За трапезата се приготвят постни храни, баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.

Празникът е известен още и като 

"Неделя на Всеопращението" или "Прошка". 

По-младите обикалят по-стари роднини, целуват им ръка и изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате...". "Просто да ти е, Господ да прощава". А в църквата четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."

Един от най-жизнерадостните обичая в този ден е “хамкането”: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва, варено яйце и въглен.

Популярен в този ден е и обичаят палене на огньове, наречени Сирнишки или Сирници. Стремежът е огънят да има по-голям пламък, за да стигне светлината му нависоко и да гони градушката през лятото. Около тях се играят хора и се пеят песни.

В много краища на страната в миналото на Сирни Заговезни се изпълняват от един от най-атрактивните обичаи в народната традиция –

кукерските игри

По нашите земи те водят началото си преди повече от 8000 години, когато древните траки отдавали почит на бога на веселието Дионисий. По време кукерските обичаи съвпадали със “Сирни Заговезни” и началото на земеделска Нова година, свързана със заораването на нивите. С тях отбелязвали отминаването на зимното мъртвило и настъпването на лятното плодородие, и пресъздавали връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Затова кукерските обичаи се изпълняват и на Васильов ден, и на Песи понеделник след Сирни Заговезни, и през месец март.

Кукерите имат различни имена: бабугери, песяци, мечкари, старци, сирвискари, кукове. Облеклата им са смесица от мъжки и женски дрехи, а задължителни атрибути са страшните маски, звънци и хлопки, мечове или тояги, с които плашат и гонят безплодната зима, злите духове и орисници, та да дойде пролетта и да е плодородна настъпващата стопанска година.

Главните действащи лица в кукерската дружина са Цар, Момък и Невеста или Баба и Дядо, и кукери. Те се събират на хорището и начело със свирачите, обикалят къщите с наричания за здраве и благополучие. Домакините ги даряват с храна, вино и/или пари, а булката целува ръка на стопанина за благодарност. След това се връщат на мегдана и разиграва старинен обряд - кукерите тичат в разни посоки и дрънкат страховито, за да прогонят злите сили. Момъкът/ Дядото използват суматохата и “оплождат” Невестата/Бабата. След това двама кукера се впрягат в ралото и разорава обредно три бразди в кръг. Царят върви след тях и сее зърно от крината, а групата кукери го следват, подскачайки и размахвайки саби. След заораването, Царят благославя за плодородие. Един кукер с кросното го убива, но другите кукери се събират над него и го възкресяват. Невестата/Бабата ражда дете и кукерският празник продължава с гощавка и всеобща веселба.

Кукеруването учените тълкуват и като част от обичаите, свързани с подготовката на ергените за семеен живот, който те опознават чрез участието им в кукерските игри. Младеж, който не е коледувал, сурвакарствал и кукерувал не е можел да се ожени и е ставал “втора ръка” избор за жених, на когото се пада “втора ръка” невеста.