Тази година Рождественският пост започва един ден по-рано, тъй като днешният петъчен ден е постен. Официално ограничаването от блажна храна започва на 15 ноември и продължава до навечерието на Рождество Христово.

Коледният пост подготвя вярващите християни за достойното посрещане на един от най-големите празници в Православната църква – Раждането на Иисус Христос, Спасителя на света. Времето на поста е посветено не само на ограничаване от определени храни, но и на съсредоточаване в молитвата, на преосмисляне на начина на живот, на равносметка на житейските приоритети и духовния живот, на промяна в мисленето и действията към по-добро или, казано накратко – към покаяние.

Коледният пост има своя символика и в народните традиции

Като мине голямата задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговелки". В народния светоглед те съвпадат с времето, когато лятото отива към зима. Тогава вратите между трите свята – небесен, земен и подземен, са отворени. През тях преминават зловредни сили за човека, които нарушават хармонията в подредения му свят. За да се предпазят от тях, българите прибягвали до различни магически ритуали и заклинания, с цел да прогонят злите сили - караконджули и вампири. Част от тази магическа сила е въплътена и в символиката на коледния пост. Неговият смисъл е да преобразим хаоса в космоса и подреди отново живота в нормалния му ритъм.

Стара традиция е Коледния пост да се коли голяма кокошка, приготвена с кисело зеле. Правят се още пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква - „тиквеник" с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно. Не я пипа 40 дни — чак до Коледа, когато става „отговяването".

За „отговяване" хората се подготвят още от Никулден, 6 декември. Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. После ги нанизва на конопена връв и провесва на сухо и прохладно място да съхнат. За Коледа врабците стават като чирози. Когато се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце - на момичетата крилце, а на момчетата - копанче, за да се „смърсят". Чак тогава могат да вкусят от блажните ястия.