​Патриарх Вартоломей към Църквите на София, Тбилиси и Москва: Защо се усъмнихте?

Серафим Кикотис, митрополит на Зимбаве и Ангола

По време на многозначителната си реч, произнесена на светата Литургия по повод 25-годишнината от избора му на Вселенския престол на Константинопол [22 октомври], Негово Всесветейшество г-н Вартоломей, между другите неща, позовавайки се на тегобите по патриаршеската отговорност на Църквата-майка, както и на своята лична за опазването и укрепването на видимото единство между Поместните Православни църкви, подчерта че „бяха подновени синаксисите [богослужебните срещи] на Предстоятелите на сестрите Православни църкви, по време на които бяха обсъдени и дискутирани общи жизнено важни теми, разбира се най-вече тази по подготовката на Светия и Велик събор, който от дълго време се подготвяше и, най-накрая, по Божията милост се осъществи на о. Крит, въпреки необяснимите - ни богословски, ни църковно, необосновани отсъствия на някои Църкви [Българска, Грузинска, Антиохийска и Руска], към които просто отправям въпроса: „В какво се усъмнихте?” (Мат. 14:31)” [Тук тактично е изпуснато обръщението: „Маловерци]

В този евангелски въпрос „В какво се усъмнихте?” се включва не само добронамереното недоумяване на мистерията (не на църковната), а най-вече на невъзможността да се намери логично обяснение. Още повече когато не съществуват богословски или канонични църковни пречки за участието им. Във въпроса е трудно да не се различи и болката на Вселенския патриарх за неучастието на някои Църкви, която болка в крайна сметка е болка на всички Предстоятели на Православни църкви, а и на всички православни по целия свят. Единствените, които не са почувствали тази болка са тези, които на са ленове на едното Тяло на едната, свята, съборна и апостолска Църква.

С приключването на Светия и Велик събор на Крит, чрез отсъствието на нашите събратя, ние осъзнахме, че те не ни обичат в тази висша степен, в която ние ги любим и уважаваме [До самия край на заседанията техните столове бяха пазени, но си останаха празни]. Това трябва да стане повод да ги убедим в нашата чиста обич и уважение към тях чрез действията си и заявяването че никога не ще престанем да вярваме, че всички заедно - и присъстващ, и отсъстващи, съставляваме святото Тяло Христово – едната, свята, съборна и апостолска Църква. Развиването на всякакъв вид доверие и любов към опазване и укрепване на видимото единство на Поместните Православни църкви трябва да е приоритет на всички ни.

Когато журналисти зададоха на Негово Блаженнейшество г-н Теодор, папа и патриарх на Александрия и цяла Африка, въпрос във връзка с отсъствието на „някои от Църквите”, Александрийският предстоятел подчерта, освен другото, следното: „Ние толкова много говорихме за отсъстващите ни събратя, че те сякаш присъстват тук повече от нас”.

Една важна крачка в тази посока – на защита и укрепване на видимото единство на Поместните Православни църкви, е колкото се може по-бързото подготвяне и издаване на Протоколите на Синаксисите на Предстоятелите, които стартираха през 2014 г. за подготвянето на Светия и Велик събор. Както също и протоколите от заседанията на Светия и Велик събор на Крит.

Общественото достояние на тези Протоколи ще укрепи видимото единство на Православието и ще разреши и множество проблеми, които много безотговорно Средствата за масова информация, и то църковните, описват една реалност, която всъщност не отговаря на истинската реалност на любовта и единството, в което Поместните Православни църкви живеят и преживяват като една, свята, съборна и апостолска Църква.

За много години на Вселенския ни патриарх! Светият Дух винаги да го просветлява в здраве и страх Божи! Като Първи сред равните Православни епископи да служи на всички ни с критерия за общото благо на Православието и защитата на човечеството.

23.10.2016г.

Amen.gr

Превод: Ариматея Никодимова