На 6 декември християнският свят чества един от най-големите празници- Св. Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски.

Роден през 3 век в Патара, село, намиращо се в Турция в днешно време, богатите му родители, които го отгледали като благочестив християнин, загинали по време на епидемия, докато Никола все още бил млад. По времето на император Константин Велики светия човек бил избран за архиепископ на град Мир. Подчинявайки думите на Исус "продавайте това, което притежавате и давайте парите на бедните," той използва цялото си наследство, за да помага на нуждаещите се, болните и страдащите. В житието му са разказани чудни истории за спасени кораби и моряци.

В българския народен календар денят на свети Николай е популярен и като

НИКУЛДЕН - един от най-големите зимни празници.

За този велик светец – господар на морето, покровител на рибарите и патрон на банкерите, българинът е написал много истории. В тях той е запазил страхопочитанието и възторга от неговия необикновен живот.

Предците ни вярвали, че св.Никола е голям юнак и господар на морето, водите и ветровете. Такъв бил неговият жребий, когато светците си поделяли света – да ходи по морето, да броди по бреговете на реките и да бди над трапезите. Бил надарен със свърчовешка сила и с необикновени способности – да хвърчи над океани и планини, да отваря заключени пещери, да господства над зимата, снега и ледения вихрушки, да изпраща страшни бури. Има предание, че на 6 декември лодки и кораби не излизат в открито море.

Затова в чест на св.Никола по традиция се коли курбан – задължително шаран – за здраве и благоденствие. От там идват и другите названия на празника - Рибни Св.Никола, Мокри Св.Никола или Рибена черква. Според легендите тази риба се смята за слуга на светеца. Веднъж, когато излязъл с лодката си в открито море, се извила буря и пробила лодката, а с шарана светецът запушил пукнатина и така се спасил от гибел.

За трапезата жените правят обреден хляб и обредна храна рибник - шаран, пълнек с много лук, орехи и подправки на вкус, изпечен в тесто.

Когато приготвят рибата люспите трябва да се отстранят внимателно, така че да не паднат на земята. Според преданията, ако люспа бъде стъпкана, ще донесе болести и страдания. На софрата се нареждат още постни чушки пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.

По стар обичай празникът предците ни отбелязвали с тържествена вечеря в дома на най-възрастните в рода. Тя започвала с молитва и прикадяване на трапезата. На нея някога присъствали само мъжете, като най-възрастният от тях разчупвал хляба високо над главата си – за да растат нависоко класовете по нивите. Между двете половини се изсипвали царевични зърна – къщата да е пълна с деца, кесията – с пари и да е берекетлия годината. След това лявата половина на погачата се раздавала на всички, които са около трапезата, а дясната половина оставяли за близки и съседи. Парченце от обредната погача връзвали на тавана и го наричали на св.Никола.

Старите хора вярвали, че кръстата кост на рибата има магическа сила. Затова в някои селища я пазели. Част от нея пришивали в шапките на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви други магии. А другаде с нея лекували безсъние, уплаха и главоболие. Вярвали, че ако я закопават в земята или се пусне в реката или море ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

В миналото празникът се отбелязвал и със семейно-родови служби, по време на които се четяла притча в памет на св.Никола – закрилник на семейството, дома и имота. Традиционно младите семейства канели родителите си на гости, като им носели бутилка вино и китка здравец. А в някои села рано сутринта на Никулден тръгвали по домовете на роднини закачливи и весели моми, които носели на рамо люти чушки и кросно в ръка.

В традицията Никулден е известен и като ден, много подходящ за освещаване на нов дом. На този празник се организирали едни от най-кръшните сглядни хора, на които момите играели безспир, докато младежите си избирали невести. Тогава се събирали бъдещите коледари и канели своя избраник за станеник, а момите – ходели сутрин на църква и се молели пред иконата на св.Никола за скорошен и щастлив брак.

Специална почит към светеца оказват рибарите, които наричат първата, уловено в този ден риба в негова чест.

На 6 декември днес празнуват и банкери, ловджии и овчари, които тачат св.Никола като свой патрон.

Именници: Никола, Николай, Николина, Ники, Николо, Николчо, Нончо, Ника, Никол, Николета, Николинка, Николица, Николка, Ничка; Коко, Коле, Коломан, Колчо, Кольо, Куно, Куна и др.