Жития на светците (13-19 октомври)

13 октомври

Свети мъченици Карп, Папила и пострадалите от тях

Християните Карп и Папила служили в храма на Тиатир. По време на голямо тържество в чест на езическите богове те отказали да участват в жертвоприношението. Разгневеният император Траян – Валерий заповядал да бъдат наказани със смърт. След нечовешки мъки, палачът отсякъл главите им с меч пред очите на местните християни.

14 октомври

Свети мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий

Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий живяли във времето на св. апостоли. Приели христовата вяра Назарий и Целсий станали мисионери, обикаляли различни места по света и посвещавали езичниците в своята вяра. Техни последователи станали и близнаците Гервасий и Протасий. За дързостта им били наказани със смърт.Днес църквата чества светлата памет на света Петка Българска.

15 октомври

Преподобномъченик Лукиан, презвитер Антиохийски

Лукиан бил наследник на знатен род. Получил добро образование, той бил избран за свещеник на град Антиохия. Там той открил училище, занимавал се с богослужебна и книжовна дейност. В духовния си живот постигнал голямо съвършенство.Отецът станал жертва на Максимиан, който стигнал до лудост в гоненията срещу християните. Умрял с в затвора на Никомедея с думите:”Християнин съм!” На този ден църквата почита и паметта на преподобни Евтимий Нови.

16 октомври

Свети мъченик Лонгин Стотник

Лонгин бил доверен човек на император Тиберий. Станал свидетел на Христовото възкресение, станал християнин. Напуснал високата служба и се отдал на пост и молитва. Фанатичните езичници не могли да се примирят с измяната му и поискали смъртта му. Лонгин с радост приел съдбата си - облякъл погребални дрехи, показал къде да бъде погребан и сам отишъл на мястото, където бил посечен.

17 октомври

Свети преподобномъченик Андрей Критски

Андрей живеел като пустинник на о.Крит във времето на иконоборческата ерес. Открито се опълчил срещу пакостното учение, което тъпчело светите книги. За проявената дързост бил подложен на жестоки изпитания. Умрял трагично от ръката на зъл еретик.

В същия ден църквата отбелязва и паметта на пророк Осия.

18 октомври

Свети апостол и евангелист Лука

Лука от малък проявявал дарби и голям интерес към медицина и живопис. Съдбата го срещнала с Христос, чийто последовател станал. След време бил избран за един от 70-те апостоли и спътник на , ап.Павел. Мъченическият му живот завършил в Ехаия, където умрял на 80 години.

На тази дата църквата почита паметта и на света великомъченица Злата Мъгленска.

19 октомври

Свети пророк Иоил

Иоил живял в 9 в.пр.Хр. Господ го дарил с дарбата да пророкува. Едно от най-важните предсказания на Иоил е за слизането на Светия Дух.

На тази дата Българската православна църква чества тържествено паметта на св. Иван Рилски Чудотворец.

ТРАДИЦИИ И ПРАЗНИЦИ

На 14 октомври православната църква чества Св. Петка – една от най-силните и много обичани светици от българите.

Известна още като преподобна Параскева, тя била родом от Епиват (Тракия). Животът й и нейните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий.

От 1238 до 1396 година мощите й почиват в храма "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. са положени в катедралата в Яш, Румъния, където и днес се стичат поклонници от цял свят.

В чест на светицата българите празнуват 

Петковден.

В представите им св. Петка е медиатор между земния и отвъдния свят, покровителка на митичния праотец, пазителка на дома и закрилница на бременни и родилки.

Затова по стар обичай в дена на светицата се правят задушници. Жените раздават за мъртвите подковки, поръсени с варено жито; подсладен ориз, диня и грозде.

В Странджанския край хората вярват в магическите способности на св.Петко да лекува от бездетство. В навечерието на празника жените приспиват край аязмо или в параклис, наречен на нейното име. На сутринта се измиват с лековитата вода, кичат икона й с цветя, кърпи и пари, с надеждата да прогонят завинаги болестта и страданието.

В други селища в памет на св. Петка организират семейна родова служба. Стопанките месят обредни питки, които оставят върху мъжка риза, заедно с паничка сол и чаша вино. Всички присъстващи се покланят пред трапезата. Най-възрастната жена разчупва погачата над главата си, раздава на всеки по комат и ги благославя.

Жителите в Родопите пък свързван Петковден с 

есенните жертвоприношения, известни още като „черкуване за Господа”. 

Ритуалът се извършва в понеделник. Всяка стопанка коли бяла животно - обикновено кокошка, която готви с ориз. От обредната храна раздава на жените в махалата за здраве на семейството, да се плодят животните, да има берекет. А в двора на църквата колят курбан – крава, за всеобщото благополучие.

Петковден 

бележи и края на стопанската година -

реколтата вече е прибрана, нивите са засети със зимни посеви, стадата – са разпуснати и прибрани в кошарите и оборите, а хората вече се подготвят за предстоящата зима.

Отколешно е вярването, че от Петковден започват “мръсните дни”, които продължават до Димитровден (26 октомври). През това време веселбите са табу, жените спазват много забрани, баячки и знахарки правят магии и заклинания, гадаят каква ще е годината.

Когато нечистите дни отминат, започват сватбите. Жените се събират на седенки и надпявания, а мъжете организират веселби на площада, където играят традиционните петковденски хора.

Именици: Петка, Петко, Петкана, Пенко, Петя, Петьо, Параскева, Параскев, Параско, Парашка, Парунка, Паца, Паша, Паруш, Пачо, Пъшо; Кева Кевка, Кево.