10 ноември

ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛИ ОЛИМП, РОДИОН, СОСИПАТЪР, БРАСТ, КВАРТ И ТЕРЦИЙ

Всички тези свети мъже принадлежат към числото на 70-те апостоли. По време на своя апостолски живот Олимп и Родион били неотменни последователи на св. Павел, заедно с когото споделили смъртта по време на император Нерон. За изключителни заслуги към хората и Бога, Сосипатър, Браст, Кварт и Терции били избрани за епископи на градовете Икония, Пенеада, Берит. Те останали предани на своите паства до края на светлия си живот.

11 ноември

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ МИНА, ВИКТОР И ВИКЕНТИЙ И МЪЧЕНИЦА СТЕФАНИЯ

Много императори се прославили като жестоки гонители на християнската църква. Сред тях били Антоний , царувал през 2 в. и Диоклетиан, който бил на власт през 3 в.

Жертва на тяхната безуемна омраза към християните станали войнът Виктор и девицата Стефания, чудотворецът Мина и дяконът Викентий, които умряли мъченически в името на Иисус Христос.

На тази дата църквата отбелязва светлата памет и на преподобни Теодор Студит.

12 ноември

ДЕН НА СВЕТИ ЙОАН МИЛОСТИВИ, ПАТРИАРХ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

Йоан бил син на кипърския княз Епифаний. Когато бил на 15 години имал чудно видение. Една необикновена девойка му предсказала, че ще стане щедъри и милосърден човек, отдаден в служба на човеците.

Йоан създал семейство, имал деца, но скоро останал вдовец. Заради високите му добродетели съгражданите му го избрали за епископ на Александрия.

През целия си живот св.Йоан се борил срещу лъжеученията. Давал подслон на бедните, изпращал щедри помощи и откупувал нещастниците. Защитавал онеправданите, съчувствал и утешавал безпомощните, съветвал неуките. Умеел сам да подбужда и дригите към дела на щедрост и милосърдие. Затова всички възлюбили своя мъдър и боголюбив отец.

Когато персите нападнали страната, св.Йоан напуснал Александрия и се отправил към Цариград. По пътя починал. Погребали александрийският епископ с подобаващи почести в църквата „Св.Тихон Аматунски”.

13 ноември

ДЕН НА СВЕТИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ

Йоан се родил в Антиохия през 347 година в знатно семейство. Още от малък проявявал склонност към науките. Затова майка му Антуса го изпратила да се учи в прочутата Антиохска школа.

За неговата невероятна дарба към словото и необикновеното му красноречие научил епископ Мелетий. Взел младежа при себе си, тайно го кръстил и причислил към своя клир.

След смъртта на майка си Йоан раздал богатството си на бедните и се заселил в пустинята. Две години живял в един манастир, а после се върнал в родния си град, където бил ръкоположен за епископ. Животът му преминал в много изпитания, тъги и неволи. Но той неуморно се грижел за бедните и болните, пращал мисионери и покръствал езичниците, работел за духовното издигане на човеците.

Въпреки неговото човеколюбие и справедливост, враговете на св.Йоан се оказали по-силни от него. По тяхна воля светецът прекарал последните години от живота си в изгнание. Изпратили го на заточение в Кукуз (Армения), където след нечовешки мъки и страдания намерил смъртта си.

Светият отец починал на 14 октомври 407 година. Тридесет години по-късно пренесли мощите на св. Йоан Златоуст в Цариград и тържествено ги положили в храма „Св.Апостоли”.

14 ноември

ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ФИЛИП

Филип бил родом от Витсаида. Но съдбата му отредила да бъде сред избраниците на Спасителя. Още когато Иисус го видял, заповядал на бедния младеж да го последва. От този миг Филип станал постоянен негов спътник и добър ученик.

След Възнесението бил избран за апостол. Неговата апостолска мисия започнала от Самария. Минал през Гърция, обиколил много области на Мала Азия. Навсякъде проповедите му възбуждали духовете на юдеи и езичници, които се отказвали от вярата си и ставали християни.

Разгневени от деянията на Филип жреците езичници искали възмездие за него. За назидание на всички християни, осъдили светия апостол на кръстна смърт.

Апостол Филип бил разпнат с главата надолу точно срещу входа на езическото капище. Умрял мъченически, замерян с камъни от освирепелите езичници.

На този ден църквата почита и светлата памет на благоверния цар Юстиниан – Управда.

15 ноември

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ГУРИЙ, САМОН И АВИВ

През 3 век, когато на власт бил император Диоклетиан, един от най-ревностните идолопоклонници, много добродетелни християни станали жертва на неговата умраза

към друговерците. Сред тях били и Гурий, Самон и Авив от град Едеса. След дълги мъчения и страдания, те били осъдени на смърт. Така тримата светци намерили истинското спасение за своите души.

16 ноември

ДЕН НА СВЕТИ ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ

Матей се родил в Капернаум, във времето на Иисус Христос. Бил брат на св.ап. Яков Алфеев. Станал митар – събирач на данъци и имал лоша слава сред евреите. Но Господ го намерил достоен да приеме истинското учение.

От този момент Матей бил винаги с Христос в числото на дванадесетте негови най-верни ученици. Осем години след Възнесението на Иисус написал своето Евангелие, в което описал земния живот на Спасителя. Подобно на другите апостоли обикалял по света и сеел Божието слово. Преминал през много изпитания и умрял мъченически в името на Иисус.

Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса.

Народни традиции и празници

На 11 ноември българинът празнува в чест на

СВ.МИНА.

В неговите представи светецът бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира.

Празникът съвпадал със средата на т.нар. Вълчи празници в народния календар. Затова ритуалната обредност има предимно предохранителен и защитен характер.

В този ден стопанките лепели с кал и тор входа на огнището, на прага и зад вратата, за да залепят очите на вълците. Мъжете завързвали ножиците, за да не хапят.

За да се здрави и невредими жените не тъчели, не кроили, не шиели, не бродирали, не се решели с гребен. А мъжете не чукали сол, не секли дърва и не ринели оборите на добитъка. Така предпазвали себе си и домовете си от страшните горски животни.

Именници днес са : Мина, Миндо, Минко, Мино, Минчь, Минка, Минча, Виктор, Викентий.

В някои краища на България денят на св.апостол Филип е популярен като

МРАТИНЯК

В представите на българина Мратиняка е зъл, черен дух с перушина и големи зелени очи, който мори кокошките. За да бъде умилостивен злият демон, всяка къща прави жертвоприношение. Стопанката, за първи и единствен път, коли черно петле на къщния праг. Когато главата му падне, нарича: „Не те колим ние, коли те Мратиняка".

После жената прибира главата и краката , връзва ги с червен конец и ги окачва до огнището. В човката на петлето слага живо въгленче, за да пази къщата от зли очи, духове и таласъми. Скътва воденичката до комина и когато изсъхне, бабите лекуват децата, които се напикават. Жлъчката на петлето има също целебна сила – вярва се, че може да лекува всички болести и да разваля магии. Според старите ямболци магическа сила има и перушината на петлето. Някога знахарките с нея лекували болни от шемет (виене на свят), притъмняване пред очите и кръвотечение от носа.

В празничния народен календар от 14 до 21 ноември са

ВЪЛЧИТЕ ПРАЗНИЦИ (Мратинци)

Корените на този празник откриваме в древността, когато по нашите земи траките почитали вълка. В представите им той бил вълк-главатар на воинска дружина, който нарушил обичаите и станал цар на разбойници. Затова в себе си той носел нещо от царството на слънчевият змей, макар и с обратен знак. Споменът за вълкът-змей е пресъздаден в изкуството на древните траки – образи на дракони, с вълчи глави в ювелирни предмети, дърворезбени орнаменти и шевици.

Българите вярвали , че това са зли юноши, в които човек може да прихване всякакви болести. Стар обичай било стара и грозна жена да записва на тефтер грешниците. После им правела магии, с които ти мори с едно докосване на тоягата си. За да се предпазят от тях, хората не излизали по късна доба от домовете си.

На 15 ноември започва

КОЛЕДНИЯТ ПОСТ

Като мине голямата задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговелки". В народния светоглед те съвпадат с времето, когато лятото отива към зима. Тогава вратите между трите свята – небесен, земен и подземен, са отворени. През тях преминават зловредни сили за човека, които нарушават хармонията в подредения му свят. За да се предпазят от тях, българите прибягвали до различни магически ритуали и заклинания, с цел да прогонят злите сили - караконджули и вампири. Част от тази магическа сила е въплътена и в символиката на коледния пост. Неговият смисъл е да преобразим хаоса в космос и подреди отново живота в нормалния му ритъм.

Стара традиция е Коледния пост да се коли голяма кокошка, приготвена с кисело зеле. Правят се още пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква - „тиквеник" с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно. Не я пипа 40 дни — чак до Коледа, когато става „отговяването".

За „отговяване" хората се подготвят още от Никулден, 6 декември. Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. После ги нанизва на конопена връв и провесва на сухо и прохладно място да съхнат. За Коледа врабците стават като чирози. Когато се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце - на момичетата крилце, а на момчетата - копанче, за да се „смърсят". Чак тогава могат да вкусят от блажните ястия.