5 януари

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ТЕОПЕМПТ И ТЕОНА

Епископ Теопемпт е един от верните служители на Христовата вяра, дал съвършен пример за свръхчовешка издържливост. Затворен в тъмница по заповед на император Диоклетиан, той е свирепо измъчван в продължение на 22 дни за назидание на своите братя по вяра. Горен в разпалена пещ, упояван със силна отрова, обесен на дърво с камък на врата, св. Теопемпт оживял, като неуязвим. Тогава езичникът Теона, един от най-верните жреци на Хеката, направил смъртоносна отрова, с която да погубят праведния християнин. И този път вярата на мъченика Теопемп била по-силна от отровата и той оживял. Като видял чудото пред очите си, Теона паднал пред нозете на епископа, признал силата на Иисус Христ и станал негов последовател.

Днес се почита и преподобна Синклитикия.

6 януари

БОГОЯВЛЕНИЕ

Това е един от най-древните Господски празници, който от 2 в. бил съединен с честването на Рождество Христово. Наричали го Богоявление, защото, при кръщението си във водите на Йордан, Иисус Христос се явил на света за обществено служение, за разлика от времето на неговото раждане, когато се явил пред хората само в плът. През 4 в. църквата разделила двата празника и започнала да чества на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.

7 януари

СЪБОР НА СВЕТИ ПРОРОК, ПРЕДТЕЧА И КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН ЙОАН

Църквата е отредила този ден за възпоминание на светия Господен Кръстител Йоан. Нарекли го „негов събор”, защото на богослужебното тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на божия пророк и праведник, изпълнил своята главна мисия – представянето на Иисус Христос за обществено служение и покръстването му във водите на река Йордан.

8 януари

ДЕН НА ПРЕПОДОПОБНА ДОМНИКА

Благородната девица Домника пристигнала в Цариград с мисълта и силното желание да се покръсти в христовата вяра. С пламенна ревност тя се предала на аскетични подвизи и достигнала до високо духовно съвършенство. То било осенено от Бога с дар на прозорливост и чудотворство. До края на своя живот Домника, която имала власт над природните сили и съдбата, се посветила да лекува болните и помага на слабите и беззащитните.

Днес църквата почита и преподобни Георги Хозев.

9 януари

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ПОЛИЕВКТ

Полиевкт бил римски войник, живял по времето на император Валериан. Силна дружба имал с Неарх, ревностен християнин, който не пропускал да разкрива пред него тайните на Христовото учение. Когато, с благословията на императора, избухнало осмото жестоко гонение срещу християните, Полиевкт за първи път почувствал заплахата, че може да загуби най-верния си приятел. Тогава прозрял кой е истинския Бог и колко нищожни са езическите идоли. За проявената дързост, бил хванат, изтезаван и накрая- осъден на смърт. Светецът станал първия мъченик в арменския град Мелитин на р. Ефрат. В негова памет бил построен храм, в който по-късно се молил самият Евтимий Велики.

10 януари

ДЕН НА СВЕТИ ГРИГОРИЙ, епископ Нисийски

Свети Григорий е по-малкия брат на св.Василий Велики. С подкрепата на сестра си св.Макрина Младша и напътствията на своя приятел Григорий Богослов, той се оттеглил в най-строго монашеско усамотение. Ръкоположен за епископ на Нисия, станал един от най-ревностните противници на арианството. Проявявил се и като даровитн писател, философ и богослов. Автор е на знаменитото произведение „Против Евтимий” в 12 тома, на тълкувания на Петокнижието и Псалтира, на беседи за Блаженствата и Господнята молитва. Нисийският епископ, брат му св.Василий и приятерлят им св. Григорий Богослов били наречени от църквата „Кападокийско тризвездие”.

Днес се почитат още преподобни Дометиан, епископ Мелитински и преподобни Презвитер Маркиан.

11 януари

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ТЕОДОСИЙ ВЕЛИКИ

Теодосий (от Бога даден) дошъл на този свят като дар на Провидението. Той бил възпитан в съвършено благонравие и постоянно преклонение пред божието слово. В Йерусалим Теодосий бил осенен от силно желание да се посвети на отшелнически живот. В една пещера във витлеемската пустиня той се отдал на непрестанна молитва към Бога и пълно въздържание, а Бог го дарил чудотворство и прозорливост. В своя земен път светецът станал един от най-големите привърженици на подвижниците. На него християнството дължи създаването и образцовото устройство на общежителните манастири.

Народни традиции и обичаи

В българския народен календар денят преди Богоявление ( 6 януари) се нарича 

зимен Кръстовден, Кръста, Кръстци, Попова Коледа.

В храма се отслужва служба, водата се кръщава, освещава. Миряните нося в дома си от светената вода, а свещеникът ръси с китка босилек и светена вода къщите, за да прогоните злите сили и демони в земния свят.

В някои селища този ден девойките избират един за “поп” и изпълняват неговите ритуали. На други места на Попова Коледа ходят савойници, водичарки – моми за женене, които ръсят с китка босилек и светена вода къщите в селото и пеят песни наричания за всеки член в семейството. Песните им приличат на коледните и лазарските. В замяна получават дребни пари, които оставят в бакърено менче със светена вода. Когато свръши притяването, обичаят завършва с песни и веселби в дома на една от водичарките.

На Попова Коледа се прави и последната кадена вечер. Приготвят се постни гозби, жито и обреден хляб с богата украса - вечерня или боговица, на която забождат недогорялата свещ от втората кадилка. Преди да започне вечерята, празничната трапеза се прекадява три пъти от стопанката на дома. В края на вечерта месалът, на който били наредени гозбите, три пъти се „сурва”, за да е плодовита годината.

В народните традиции денят на Богоявление е популярен като

Йордановден,

Водици, Водокръщи, Водокръщене. В българската традиция той бележи края на т.нар. мръсни дни и е свързан с езически вярвания и ритуали за здраве, плодовитост и берекет в семейството. На този ден се изпълняват и редица ергенски и момински обичаи.

Своята християнска преосмисленост обичаите на Йордановден намират израз в църковноканоничното „кръщаване” на водата. Рано сутринта всички християни отиват на черква, облечени в чисти празнични дрехи. След тържествена служба свещеникът повежда хората към близка река, извор, водоем, където хвърля кръста. За изваждането му скачат мъже и ергени. Старо поверие е, че ако кръстът замръзне във водата, християните ще бъдат здрави и бодри през годината. Най-късметлия от всички е този, който го намери. Вярващите го даряват с пари и го почитат през годината.

Именници днес са: Йонко, Йонка, Йото, Йордан, Йорданка, Данчо, Даци, Дако, Богомил, Ботьо, Бочко.

Днес е и

Арменската Нова година

Арменската църква е единствената, която отбелязва едновременно Рождество Христово и Кръщение Господне. Празникът наричат Богоявление. Традицията да се почитат двата празника в един ден произтича от Стария завет, според който никой няма право да проповядва, докато не навърши 30 години. Затова Иисус Христос е започнал да проповядва, когато достигнал тази възраст.

Още в навечерието на 6 януари, Бъднивечер, в църквата се отслужва рождественска литургия, която се чете със запалени лампади. Те символизират витлеемската звезда. В дома на всяко арменско семейство се прави празнична трапезата. На нея задължително се нареждат постни ястия, както при всички православни. На 6 януари в храма се отслужва Богоявленски водосвет, при който водата се освещава с Библията, кръст и миро. С осветената вода се благославят вярващите, а след това се раздава на всички присъстващите. След службата младежите тръгнат по къщите да коледуват със запалени от свещеника фенерчета, както повелява традицията. По стар обичай в следващите 40 дни свещениците обиколят всички арменски семейства, за да ги благословят.

На 7 януари българите отбелязват

Ивановден

Празникът честват всички, с имената Йоан, Иван, Иванко, Иваница, Иво, Иванка, Ваньо,Ваня, Джони, Жана, Нако, Янаки, Калоян, Калчо. По стар обичай именниците насила се къпят в реката или на чешмата за здраве. Тези, които не искат, трябва да се откупят с пари или като почерпят гостите си с вино. Майките и съпругите им приготвят обреден хляб - петохлебие, който носят в църквата и оставят пред иконата на Св. Йоан Кръстител. Опят от попа, хлябът се връща обратно вкъщи и се раздава на близки и съседи за здраве на именника.

В миналото обичаите на Ивановден били в непосредствена връзка с институциите на побратимството и кумството. В някои селища на този ден се организират игри и карнавали. На Ивановден в град Тетевен по традиция се прави Ивановденска кушия – надбягване с коне.

Всяка година на 7 януари в арменската църквата се отслужва заупокойна панихида за успокоение душите на умрелите.

Имен ден имат: Иван, Иванка, Ивана, Ива.

8 януари в календар на предците ни е популярен като

Бабинден -

празник на жените, помагали при раждане. В него няма никакъв религиозно-каноничен елемент. Цялата обредност е свързана с желанието да се изкаже благодарност на жените, бабували при раждането.

Преди изгрев слънце всички раждали жени отиват в дома на бабите, за да ги поздравят. Те им носят сапун, кърпа, цвете, котле с вода, подарък, ракия, мезета и вкусни гозби. Още на вратата целуват ръка на бабите, закичват ги с цвететя, поливат им да си измият ръцете и им поднасят дарове. Стар обичай е жените първескини (родили за първи път) да приготвят за Бабинден обреден хляб. Той е с дупка по средата, през която бабата провира три пъти ленена риза, престилка и пъстри вълнени чорапи. Благославя за здраве майката и дедето.

В миналото в някои краища на България празникът продължавал чак до вечерта, когато в дома на бабата нареждали празнична трапеза. Облечени в пъстри носии, с песни и смях, при нея се събирали всички жени, ображдани от нея. Бабата прекаждала суфрата и благославяла гостенките си с думите: „Тези, които са се сдобили с деца през тази година, да си имат бебе и догодина. Тези, които си нямат, да си проимат. Амин”. След това бабата разчупвала обредните хлябове, раздавала по парче на всички жени и предричала пола на бъдещите им рожби.