23 февруари

Свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски

Още в апостолски времена в Смирна живеела вдовицата Калиста. Тя нямала деца, но станала майка на сирачето Поликарп, на когото оставила наследството си. Поликарп не обичал земния живот. Раздал всичко на бедните и се отдал на Бог. Епископ Вукил го ръкоположил по-късно за свещеник, а после и за епископ на Смирна. За мъдростта и добродетелите му Бог го прославил, като го надарил със силата да лекува, да предпазва от беди и опасности. Когато импетор Марк Аврелий се качил на престола, Поликарп предрекъл своята мъченическа смърт. Това се случило на Велика събота през 167 година.

24 февруари

Първото и второто намиране главата на свети Йоан Предтеча

В първата година от новата ера, по заповед на цар Ирод, била отсечена главата на Йоан Кръстител. Тялото на светеца погребали на тайно място, а главата скрили в двореца. Намерила я християнката Йоана, сложила я в съд и я пазела до смъртта си. По-късно неин пазител станал Инокентий. По времето на Константин Велики, двама монаси повторно я намират и оставят на съхранение в дома на един грънчар.

В средата на 5 в. главата на Предтеча била пренесена в Цариград.

25 февруари

Свети Тарасий, патриарх Цариградски

Свети Тарасий се родил в знатно и богато семейство. Още твърде млад станал важен царски съветник в Цариград. По това време разприте по иконоборческата ерес смущавали църковния мир. Когато патриарх Павел се поминал, за негов наследник бил избран Тарасий. Той свикал събор, с който искал да сложи ред в духовния живот на своите миряни. Съпротивата на иконоборците била голяма, но на състоялия се седми събор в Никея въпросът с иконоборческата ерес бил разрешен. Тарасий се отдал на високо духовно служение, подпомагал бедни и болни, създал лечебници. Починал на пределна възраст през 806 г. Тленното му тяло било погребано в построената от него църква на Босфора, а на гроба му ставали чудеса и изцеления.

26 февруари

Свети Порфирия, епископ Газски

Порфирий бил от знатен солунски род. Едва 20 годишен приел монашеството. Няколко години митарствал из Скитската пустиня и Йорданската страна, но тежко заболял. Раздал богатството на баща си и отишъл в Йерусалим. Там всеки ден смирено се молел в храма „Възкресение Господне”, а бог го възнаградил, като го изцелил от болестта. После го ръкоположили за свещеник, поверили му да пази Кръста Господен. След няколко години бил избран за епископ на гр.Газа, където до смъртта си предано служел на своето паство.

27 и 28 февруари

Преподобни Прокопи Декаполит и преподобни Василий, сподвижник Прокопиев

Прокопий се прочул като мъдър християнин. В църкованата история той е считан за един от най-ревностните защитници на иконите, пред които праведниците се кланели като на живите светци. До смъртта си Прокопи живял в манастир, отдаден на смирение и молитва към Господ. Наравно с него с духовния си подвиг се прославил и ученикът му Василий. Оттогава църквата почита светите отци на 27 и 28 февруари.

1 март

Света преподобна мъченица Евдокия

Монах, на име Герман, се връщал от поклонение. Замръкнал в синайския град Илиопол, в дома на беден християнин. Докато се молел, Евдокия – една крадива, но грешна жена, се трогнала от искрените му слова. Сама поискала да се разкае, да получи от Бог милост и вечен живот. Герман я покръстил в Христовата вяра. След седемдневен пост и молитва, тя се превърнала в млада жена, със сияещо от небесна радост лице. Скоро станала монахиня и игуменка на един манастир.

Жителите на Илиопол не забравили грешницата Евдокия. Преследвана и измъчвана от езичници и фарисеи, тя останала непреклонна във вярата си.

Доживяла до дълбока старост, преподобна Евдокия била посечена с меч през 126 година.

НАРОДНИ ТРАДИЦИИ И ПРАЗНИЦИ

Дните от 25 февруари до 3 март съвпадат с магическото време, когато зли демони бесуват в света на живите, а душите на мъртвите бродят по земята, в очакване да срещнат своите сродници.

В същото време те са белязани и от магията на Слънцето и новото раждане на света, с обновлението на природата и пречистващата сила на небесното светила.

Своето най-пълно превъплъщение тези мирогледни представи са намерили израз в един от най-колоритните български празници. Наричат го

Първа Марта, Стара Марта или просто Баба Марта.

По стар обичай на този ден всички си подаряват мартеници - бели и червени, символ на чистотата и невинността, здравето и любовта. А ритуалите, които се изпълняват, имат смисъла на своеобразна молитва за здраве и берекет, магическо заклинание за дълъг и щастлив живот.

На Първа Марта се гадае какво ще е времето. Старите българи вярвали, че ако месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно. Ако този ден някъде падне гръм – годината ще е плодородна. Тогава стопаните чукали с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите, за да са здрави и богати.

На 3 март отбелязваме националния празник на България.