1 ноември

Свети чудотворци и безсребреници Кузма и Дамян

Кузма и Дамян били родни братя от Асия. От малки били възпитани в христянските добродетели. Когато пораснали, изучили лечебните свойства на билките. лепи.

Скоро двамата братя те се прочули като добри лечители, които не искали нищо в замяна на чудотворните си дела. Целия си живот посветили на своите бедни и онеправдани събратя. Заради тяхната щедрост хората ги нарекли „безсребреници”, благославяли добрините им и никога не ги забравили.

Постигнали равнопоставеност в своята отдаденост към Бога, светите чудотворци Кузма и Дамян били погребани в един гроб. По-късно на лобното им място издигнали храм, в който ставали много чудеса.

Днес църквата почита и паметта на преподобномъченик Яков Куостурски и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий.

Днес именден празнуват всички, които носят имената Кузма, Дамян и техните производни.

2 ноември

Свети мъченици Акиндин, Пигасий, Анемпотист, Елпидифор и Афтоний

Акидин, Пегасий, Анемпотист, Елпидифор и Афтоний служели на персийцския цар Сапор, когато царували и Константин Велики. Те добросъвестно изпълнявали задълженията си и тайно изповядвали христовата вяра.

Когато Константин умрял, персийските жреци възнегодували срещу вероотстъпниците. Хулели християните и тласкали Сапор към разправа с тях. За да пречупи упорството на своите поданици християни, царят призовал в двореца трима от най-приближените си придворни – Акиндин, Пигасий и Анемпотист.

Всички опити на владетеля да ги склони да станат отново езичници били напразни. Мъчителите им били изумени от тяхната непоколебимост и някои сами се отрекли от езическите идоли. Християни станали майката на Сапор, неговият сановник Елпифидор и вереният му поданик Афтоний. Така мястото за смъртното наказание на непокорните християни се превърнало в олтар за тържеството на истинската вяра.

След жестоки мъчения и изпитания, светите мъченици Акиндин, Пигасий и Анемпотист били публично изгорени. Заедно с тях мъченически умрели и техните последователи Елпидифор и Афтоний.

3 ноември

Свети свещеномъченик Акепсима, Йосиф и Атайл

Свети Акепсима бил епоскоп при управлението на персийския цар Сапор. Заедно с презвитер Йосиф и младеият дякон Айтал просвещавали езичниците в учението Христово.

По това време Сапор жестоко преследвал християните. Много от тях станали жертва на тези гонения. За да прекърши непокорните, царят заповядал да изпратят на съд техния епископ. Той се надявал с примера си Акепсима да вразуми християните.

Но светият отец отказал да се отрече от вярата си в Бог. Като понасял със смирение всички изпитания, пламенно отстоявал истината на Христовото учение.

Разяреният царят наредил да хвърлят епископа в тъмница заедно с верните му събратя Йосиф и Айтал. В продължение на три години измъчвали нечовешки светите отце. Безсилен пред тяхната непоколебимост, Сапор заповядал тримата непокорни християни да бъдат убити.

Първата жертва бил епископ Акепсима, чията глава паднала пред очите на добродетелните християни. Няколко години по-късно, след дълги мъчения издъхнали презвитер Йосиф и дякон Айтал, които жестоките езичници убили с камъни.

На този ден църквата отбелязва още светлата памет на преподобни Пимен Зографски (Софийски)

4 ноември

Преподобни Йоаким Велищи

Йоаникий се родил във Витиния през 8 в. Бил бедно овчарче - кротко, смирено и послушано. Възпитано в страхопочитание, момчето копнеел да посвети живота си на Господ.

Когато Йоаникий възмъжал, го взели във войската на император Лъв Хазар. Скоро се прославил като силен и храбър войни. Но се увлякъл по иконоборческата ерес, което не подхождало на високите му добродетели. По време на поход през планината Олимп, един монах му помогнал да осъзнае голямата заблуда. Йоаникий се разкаял за проявената слабост и дал обет пред Бог да му служи вярно до края на живота си.

След една голяма победа във войната срещу българите, Йоаким бил награден от императора за проявената храброст. Чужд на почести и слава, младият християнин отишъл в един манастир в Олимп. По волята на неговия игумен там прекарал известно време. Научил се да чете и пише, изучил учението на Иисус. А после станал пустиник..

Получил голяма мъдрост и прозорлвост преподобни Йоависий се заселил в една пещера. Много благочестиви хора го навестявали , за да слушат мъдрите му проповеде и намерят изцеление за страданията си. Светият отец обходил много манастири, построил няколко храма и предрекъл края на иконоборческата ерес.

Преподобни Йоакиний починал на пределна възраст през 834 година.

Днес църквата почита още светлата памет на свети мъченици Никандър, епископ Мирски и на презвитер Ермей.

5 ноември

Свети мъченици Галактион и Епистима

Галактион бил единствен син в богато семейство от град Емеса. Родил се по времето на император Деций Траян, който бил известен като заклет враг на християните. Но благочестивите му родители от малък го възпитали в християнските добродетели.

Когато станал на 24 сгодили Галактион за знатната девойка Епистима, която била езичница. Но мъдрите слова на нейния годеник запленили девойката и тя сама пожелала да стане християнка. Сам Галактион я кръстил и по негово убеждение се отдали на иночески живот. Поселили се в два различни манастира близо до Синай и заживели в пост и молитва.

Скоро за тези два манастира научил управителят на страната. Изпратил войници да дирят двамата вероотстъпници. Първи открили Галактион и го изправили на съд, за да отговаря за делата си. Последвала го и любящата му съпруга. Родложили ги на големи наказания – забивали им остри кречки под ноктите на ръцете и краката, отсекли им ръцете, откъснали им езиците. Най-накрая ги обезглавили и така сложили край на тяхното мъченичество.

Тленните останки на св. Галактион и съпругата му Епистима намерил инокът Евтолмий. Тайно ги погребал в скъпоценен ковчег и ги направил предмет на всеобщо почитание. По-късно написал тяхното житие, в памет на светите мъченици.

6 ноември

Свети Павел Изповедник, архиепископ Цариградски

Свети Павел бил епископ на Цариград в годините, когато тържествувала Ариевата ерес. Били смутни времена, в които езичниците хулели църквата и клира, преследвали и убивали християните.

Жертва на тези гонения станал и епископ Павел. Няколко пъти той бил свалян и възкачван на патриаршеския престол, но светия отец не отстъпил от православната си вяра. Тази негова дерзост и непоколебимост станали причина за мъченическата му смърт.

По заповед на император Констанций, ревностен привърженик на арианите, изпратил архиепископа на заточение в град Кукуз. Светият отец бил жестоко удушен по време на богослужение със собствения му омофор.

Това се случило през 350 година. Тридесет години по-късно пренесли мощите му в Цариград, а оттам – във Венеция, където били тържествено осветени.

7 ноември

Ден на преподобни Лазар

Лазар бил родом от Магнезия. Още в ранна възраст почувствал силно влечение към Бога. И след като обходил светите места на Йерусалим, постъпил в манастира на преподобни Сава, където прекарал десет години. После се отдал на отшелнически живот в една необитаема планина близо до родния си град, където построил храма „Възнесение Христово. До него издигнал стълб, на който прекарал дълги години в смирение и молитва.

Мъченическият си живот преподобни Лазар завършил през средата на 11 в. На мястото на неговия стълб по-късно израснал известният Галисийски манастир.

Народни традиции и празници

В традициите на българите 1 ноември е свързан с празника

СВЕТИ ВРАЧ

В народната памет светецът се споменава като покровител на народните лечители. Неговата история е свързана с братята чудотворци Козма и Дамян безсребреници.

В почитането св.Врач българинът е изразил разбирането, че може да бъде постигнато физическо здраве, когато излекуваме душите си.

Не случайно днес отбелязваме и Деня на народните будители, които са нашите истински духовни лечители.

На 7 ноември тази година отбелязвам

АРХАНГЕЛОВА ЗАДУШНИЦА

В народния календар тя е известна още и като Мъжка Задушница, Рангелова Задушница, Хрангеловото одуше. Сред другите две - Месопустна и Черешова, тя е най-голямата. Отбелязва се винаги в първата събота преди Архангеловден и е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.

По традиция на Задушница се посещават гробовете на нашите близки. Почистват се, прекадяват се с тамян и украсяват с цветя. Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино. Върху гроба на починалите се пали свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия. На Архангелова Задушница се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. Освен на близките, се раздават и на хората около съседните гробове, дори и да са непознати. Значението на Задушница е голямо. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.

Във всички епархии на Българската православна църква се отслужват заупокойни служби, с които се почита паметта на покойниците.

На днешния ден отдаваме почит и на българските военнослужещи, загинали във войните, в операции по поддържане на мира и при изпълнение на воинския дълг в мирно време.

Ритуалът в памет на загиналите български воини се провежда от 1924 г. Традицията е прекъсната през 1946 г. Възстановена е през 1992 г. от Министерството на отбраната и Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните.