​Религиозен календар

9 май

Свети мъченик Христофор

Христофор бил добродетелен християнин. Понесъл големи изпитания, много езичници станали свидетели на чудотворствата му. Днис го почитат днес като закрилник на внезапната смърт, покровител на моряците, носачите и шофьорите.

Църквата чества още св.пророк Исаия и пренасянето на мощите на св.Николай Мирликийски.

10 май

Свети апостол Симон Зилот

Симон бил родом от Кана Галилейска. На сватба му присъствал Иисус, майка му Мария и учениците му, пред които направил първото си чудо – превърнал петте делви с вода във вино. Бил разпнат на кръста по заповед на император Траян.

11 май

Свети равноапостоли Кирил и Методи

Църквата празнува днес паметта на светите братя Кирил и Методи – създателите на славянската азбука и писменост. Българите ги почитат и с един любим свой национален празник – 24 май, ден на българската писменост и култура.

На този дата църквата отбелязва и паметта на свещеномъченик Мокий.

12 май

Свети Епифаний, епископ Кипърски

Епифиний бил от беден евреин, благословен от Бога с чудотворни способности. Служил вярно на своите миряни, оставил на църкавата няколко духовни книги, той се споминал на 115 години.

13 май

Света мъченица Гликерия

Гликерия била дъщеря на богат римски съновник. Познала в Христос своя бог, с гореща молитва строшила всички идоли на езическото капище. За дързостта и била хвърлена в тъмница, където след големи изпитания, намерила мъченическата си смърт.

14 май

Свети мъченик Исидор

Исидор бил римски войник, приел христовата вяра. Вероотстъпничеството му струвало живота. Своя мъченическа смърт той намерил през 251 г., когато бил публично посечен.

15 май

Преподобни Пахомий Велики

Пахомий чул за първи път за Христос когато бил войник. Тогава пред себе си дал обет да бъде вече християнин. По знак Божий основал манастир в Тавена и получил дарбата да лекува и пророкува. Доживял до дълбока старост и умрял в мир в 348 година.

Народни обичаи и празници

На 14 май по стар обичай в София и Софийско ромите отбелязват празника

МАЯ, известен още като циганския Първи април.

За празника жените приготвят котле с ракия и билки, което оставят да нощува под цъфнал храст. На сутринта, още преди изгрев слънце отиват на някоя близка поляна и се търкалят по росата за здраве. Берат пролетни билки, връзват китки, които слагат на кръста или главата си, за да се предпазят от женски болести.

Във всяка къща нареждат празнична трапеза, която много приличала на софрата на Гергьовден. На нея се събират всички – жени, мъже и деца. Празникът продължава с веселие, песни и танци до късно през нощта.