​Със сурвакари и благословии посрещаме Нова година

"Нова година - нов късмет" - казва народната поговорка, затова ритуалите и обичаите, свързани с нейното посрещане, целят осигуряването на щастие, здраве и благополучие през бъдещата година.

В традиционния календар първият ден от Новата година е известен като

ВАСИЛЬОВДЕН

Наричат го ще Сурва (Сурвак). Подготовката за празника започва още от старата година - 31 декември. Много важна е новогодишната трапеза, която трябва да е богата, препълнена с ястия - за да бъде богата и щастлива и предстоящата година. варено жито, пача от краката и опашката на коледното прасенце и обреден хляб – боговица. Домакинята по традиция прави и баница с късмети от дрянови пъпки, които се наричат за къщата, нивите, лозята, градините, и всички домашни животни. В някои краища в обредната баница се слага и медна пара за благополучие и късмет на цялото семейство.

Преди да се седне на трапезата, я прекаждат с тамян. Най-възрастният, стопанинът, разчупва погачата, наричайки парчетата: за дома, за Богородица, поотделно за всеки от семейството. Вярва се, че комуто се падне парчето с паричката, ще бъде здрав и щастлив цялата следваща година.

В нощта срещу Сурва се гадае за здраве и дълголетие. Но най-красивият момент в празника е обичаят сурвакане. Веднага след полунощ, или около разсъмване тръгват сурвакари - момчета и момичета до 13-14 години. Те носят дряновите тояжки – сурвачки, украсени с червени и бели вълнени конци, пуканки, ушав, кравайчета и пъстроцветни торбички, ушити от домашен вълнен плат. Сурвачките се правят от дрянови пръчки със здрави пъпки, за да е плодовита годината. Най-първо децата поздравяват своите близки, като ги удрят със сурвачките по гърбовете и изричат благословии за здраве, късмет и берекет.

След това сурвакарите обикалят всички къщи. А стапаните ги дарява с дребни подаръци – малки колачета, краваи, орехи, ябълки, сушени плодове, бонбонки и дребни парички. Като обиколят цялото село, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в реката и се разотиват по домовете си с пълни торбички.

Срещу Нова година или на самия празник става и обичаят ладуване (напяване на пръстените). За разлика от сурвакането, в него участват само моми. Те се събират на мегдана, играят хора и пеят песни.После всяка мома пуска свой пръстен, гривна, гердан, обица или китка в бяло котле с мълчана вода (вода, донесена от извора в мълчание). Котлето престоява в градина под трендафил цялата нощ. На сутринта момите отново се събират и избраната от тях пръстенарка вади един по един пръстените и ги нарича - така всяка мома разбира за какъв момък ще се омъжи: Обичаят завършва с обща трапеза, която също трябва да бъде отрупана с ястия.