Радев успя да ни раздели

Д-р Евлоги Станчев

От десет години този човек последователно работи за произвеждането на жестоки и все по-трудно преодолими разделения в обществото ни. За разрастването на омразата между хората и за тоталния срив на политическия живот в страната. Никога в съвременната си история България не е била толкова близо до граждански конфликт – нито през 2013 или 2020 г., нито дори през 1990 и 1997 г.

Тревожното е не просто това, което марионетката на Решетников ни казва от трибуната на НС – в него няма нищо, което вече да не сме чували многократно. Тревожното е, че макар тази реторика да тровеше публичността през изминалото десетилетие (принизявайки президентската институция до нивото на пропаганден канал), зад този човек през април застанаха милион и половина българи. Тези хора станаха

 жертва на жесток популизъм, 

който успя да обсеби най-силните им емоции – страх, национално чувство и историческа памет. Популизъм, който допуснахме да се настани сред нас, да стане „нормална“ част от обществено-политическото ни всекидневие. Това е и наша отговорност. 

Най-тревожното според мен обаче е друго – радев успя да ни раздели. Това беше несъмнено една от основните задачи на „пришествието“ му в политиката. В резултат на неговото продължително политическо „инженерство“ и системното всяване на обществени раздори днес хора с демократични, проевропейски, дори десни възгледи не могат да се понасят. Всички започнаха да търсят злото във взаимните си кусури, сякаш губейки от поглед голямата картина – все по-тъмната сянка, която кремъл спуска над България от 2016 г. насам. На този фон обединението на демократично мислещите българи изглежда 

все по-илюзорно

 Виждаме го особено ясно сега, в навечерието на вероятно най-важните президентски избори в историята на страната.

Виновни много. Всъщност всеки от нас носи своята вина за случилото се през изминалите десет години. Най-лесно би било да продължим да се сочим помежду си и да отбягваме очевидното. Така е по-познато и по-комфортно. И най-вече – по-безотговорно.

В същото време руската война продължава да сее смърт в Украйна – ужасяващ факт, с който все повече от нас изглежда привикнаха. Приеха го за фон. Умориха се. Войната обаче вече чука и на вратите на Европа. Провокации като тази в Лайпциг със сигурност ще зачестяват. Бъдете сигурни – руската война подготвя своя casus belli. Своя

 „Глайвицки инцидент“

Очевидно е, че подобна извънредно деликатна ситуация изисква непоколебима национална отговорност, политическа решителност и стриктно изпълнение на ангажиментите към нашите съюзници. Вместо това начело на българската държава стои човек, който оправдава руските военни престъпления в Украйна чрез безлични и предателски спрямо човешкия морал призиви за „прагматичност“ и за отстояване на някакви „национални интереси“, зад които на практика стоят интересите на русия. Това е човек, който прави всичко възможно България да остане неподготвена и беззъба – точно такава, каквато москва я иска. И разчита, че ще го постигне, докато политическите му противници се самоизяждат.

Онези от нас, които вярват, че мястото на България е сред цивилизованите европейски народи (там, където историята е отредила още през IX век), не разполагат с много време. Отдавна е настъпил моментът за обединение в името на най-важното, което имаме – България. За ценностно и надличностно обединение. 

Осъзнайте най-после,

 че родината ни е изправена пред най-голямата опасност в своята история след 9 септември. Разберете, че когато един организъм е болен от рак, той не може да се концентрира върху повърхностните си кожни заболявания. Загърбете егото. Когато на карта е заложено оцеляването на отечеството, няма първо лице единствено число. 

Вън радев!