Днес, третата неделя от Великия пост (23 март), Църквата е нарекла Кръстопоклонна. Всяка година се почита в различен ден, като датата се мени според времето на Възкресението и има особено място в календара.

Българският народен календар е резултат от многовековните наслагвания на езически вярвания и християнски религиозни представи. Синтезиран израз на метаморфозите в природа и обществения прогрес, които имат огромно отражение върху живота на човека, постепенно се осмислят в стройна система от ритуали, обичаи и празници. С времето те се превръщат в обществен, нравствен и културен регулатор, в който човек се обозначава като личност и като част от определена етническа общност, като място сред другите и в света като цяло.

Съвсем друго съдържание и смисъл има църковният календар. В него празниците се подреждат не хронологично по дните и месеците на годината. Мястото им в календара се определя от разстоянието на тези дни до най-важните събития, свързани със свещения за християните Кръст , с живота на Исус, Богородица и Йоан Кръстител. В него най-големите ни светци се отбелязват с червено. Други обичани от българите светци се поставят редом до по-малко известни нему дейци и мъченици на христовата вяра. Техните имена най-често стоят пред датата, отбелязала мъченическата им смърт, и са повод за почит и празнуване.

Особено е мястото на неделите в празниците на църквата. Те се бележат спрямо големите християнски празници, като се обозначават в зависимост от близостта им до или след тях. Затова празничните недели не следват хронологично една след друга. Повечето от тях нямат точно фиксирани дати и имат смисъла на медиатор, който обвързва църковните празници в едно цяло и придава завършеност на празничния годишен цикъл. Затова времето винаги зависи от предишни и следващи събития, и носи две основни характеристики, които осмислят патриархалния светоглед – на профанно време (в което човек живее със своите злободневни задължения) и сакрално време (обвързано с различни представи, ритуали и обичаи).

Ключово място в църковният календар обаче има историята за живота на Исус Христос, нашия Спасител, който се обвързва с живота на всеки християнин. Именно той обвързва вярващите с времето, когато смисълът на библейския разказ за греха и праведността, за наказанието и наградата се превръщат в морална норма, която неизменно присъства в живота на човека.

Чрез припомняне кръстните страдания на Иисус в Неделя Кръстопоклонна Църквата иска да подсили вярващите в подвига на поста, тъй като почитта, отдавана на св. Кръст, се предава на нашия Спасител.

В библейските разкази със Светия кръст се свързва подвига на спасението. Някога той е бил оръдие на най-позорно и жестоко наказание. Но след като се освети със страданията на Христос, той става мощна благодатна сила срещу злото и греха, чест и слава за вярващите.

Кръстът е и пазител на цялата вселена, красота на Църквата и сила на царете. Историята потвърждава тази истина в разказа за Константин Велики, когато в навечерието на решителните сражения срещу Максентий край Рим, пред погледа му блеснал слънчев кръст, и надпис - "С това побеждавай!"

Силата на Светия кръст виждаме проявена и в нашата история. След покръстването на българския народ в 865 г. недоволните боляри, поискали да си върнат езичеството и подбудили народа да се бунтува. Тогава Борис - царят Покръстител, заповядал да разтворят широко портите и сам се показал, като високо носел кръста, обграден от духовници с пламтящи в ръцете свещи. Народът, като видял тази величествена картина, изтръпнал в благоговеен страх. Тъй в св. Кръст се показал "сила на царете".

В ново време св. Кръст, изобразен на Самарското знаме, даде храброст на опълченците и победата бе опечалена.