Мая Стоянова

Когато се ражда Новото слънце, древните хора по нашите земи вярвали, че зли демони плъзват от Долната земя. По тъмно обикалят къщи, кошари и стобори, режат опашките на животните, крадат млякото на родилките и съня на децата, вселяват страх в хората. За да ги прогонят, жените изричали клетви, а мъжете чертаели катранени кръгове по вратите, поставяли хвойнови клонки на прага, трапезата и в комина, пръскали  просо или царевица около дома и кошарите.

По това време пророци в далечна Юдея предсказали идването на Спасителя и Рождество Христово. Исус се родил в пещера, а щом Мария го положила в яслите, ярка звезда пламнала... С идването си на земята Христос ознаменува началото на новата ера, а повярвалите в него всяка година почитат на 25 декември Рождеството. От тогава в този ден възпроизвеждат мита за раждането на Христос,  преживяват усещането, че принадлежат на друго време, когато човек е бил съвременик на боговете. 

От класическия мит за появата на детето-бог до днес са изминали 2013 г., но българинът християнин е запазил в почитането на празника Рождество и паганистичните си представи и вярвания, образи и символи. Това констатирал през 18 век европейски пътешественик, който преминал през нашите земи. В дневника си написал: „Българите са набожни, но не фанатици. Те не разбират богослужение, не знаят нищо за вярата, освен пости и празници. Знаят да се кръстят и кръщават, но не знаят „Отче наш”.  Езически традиции на нашия народ са толкова силни, че продължават да доминират и днес в съдържанието на българската Коледа.

Новогодишните празници, централна част от които е  Коледа, за българите са свързани с един от върховите моменти в природния кръговрат – зимното слънцестоене, раждането на Новото слънце. От този момент светилото започва да расте и идва краят на най-дългите черни нощи. Възражда се природата, започва земеделската година. Ето защо за българина Коледата е една голяма молитва за берекет.

Коледуването е най-атрактивната част в зимния празник. То има смисъла на посвещаване на момците, поели към мъжкото съзряване. Ритуалът е изпълнен с трудности, но всеки, преминал през него, придобива сила, с която побеждава  злото.   

За Коледа ергените се готвят още от  Игнажден. Организират се в дружини и си избират водач.  Тръгват в полунощ, когато излизат и караконджулите. Обикалят къща по къща, за да прогонят всяко зло.

Стопанинът на дома ги посреща първи и им се покланя 3 пъти. Водачът им  го благославя. В замяна получава  колак, украсен със златна или сребърна пара. После момците свирят, пеят и танцуват, редят пожелания. На изпроводяк домакинята дарява ергените с обредни кравайчета, сушени плодове, брашно, сланина, суджук. Коледарите се разотиват по домовете си чак след трети петли, когато пука зората и демоните вече са се скрили.

 Утрото на Коледа първи посрещат жените. Раздигат трапезата. Тя цяла нощ не се пипа, за да не избяга късметът от къщата. Стопанинът изнася сламата под софрата на най-високото място в селището, пали я и гадае какъв ще бъде късметът през годината. Част от нея посипва върху плодните дръвчета, за да има берекет, какъвто господ е дал на трапезата му. Въглените, останали от бъдника, се слагат в прикадена вода. Пазят я през цялата година и с нея гонят болести и  демони.

По-късно жените отиват на гробищата, където оставят за умрелите обреден хляб, жито, вино и по малко от всяка гозба, правена за Бъдни вечер. Коледарите се събират в черковния двор. Разиграват на търг получените дарове и с парите организират веселби.  

Така завършва приказката за нашата Коледа, която и до днес се опитваме да изиграем  на най-топлия домашен празник. В нея трудно можем да разпознаем каноничния разказ за Рождество. Митът за идването на Спасителя,  кръстът и мирото са се сляли с езическите ритуали и знаци. Дълбоко в кътчетата на душата си обаче всеки знае, че в българската обредност, запазила се през вековете, се крие тайнството на познанието, на светлината. Една дълбока истина, която топли домовете и сърцата ни, а може би ни пази и от караконджули, и ни дава космическата сила да преминем в следващата година на безкрая...