Светослав Пинтев

Стотици, ако не и хиляди, софиянци, пловдивчани, варненци, врачани,  перничани, хора от всички наши краища, обикалят храмовете на индуизма, наречени ашрами, живеят там с месеци, понякога с години скитат из страната на Шива и Вишну, която е толкова различна от всичко, което познаваме, че създава 

усещането за връщане във времето

Може би става въпрос за естествена реакция на заливащата ни потребителска култура, закъснял прилив, предизвикан от вълната, която заля Запада още през 70-те години на миналия век, но в нашия тогавашен соц-инкубатор почти не се усети.
Чак  в първите години на демокрацията започна да си пробива път, за да избуи  през новия век. Още в началото на 90-те станахме свидетели как правят фестивали в чест бог Кришна по улиците на София, возят го с колесница, а сме виждали как вечер събличат и хранят статута му, но тогава всичко изглеждаше екзотика. Сега индийските церемонии, ястия, даже дрехи са навсякъде из България.    

На да погледнем към Индия

Там е съвсем друг свят. Вероятно неговата различност, мистика и необятност привличат българите. А и е доста евтино, само веднъж да попаднеш там. Впечатляваща е например церемонията, наречена Ганга Аарти, която се провежда всеки ден след залез на бреговете на свещената река Ганг...
Няколко нашенци участват и в церемонията от снимката, която се провежда пред гигантската статуя на Шива, седнал в поза лотос насред река Ганг при Ришикеш. Това е и мястото, където през 60-те  момчетата от „Бийтълс” срещат своя гуру, който ги въвежда в тайните на индуизма и променя музиката им.
Стотици монаси-деца пееха химни и мантри заедно с гостите от цял свят, а после пуснаха във водата венци с горяща маслена лампа върху тях, които тържествено заплуваха по свещената река.. „Пламъчето символизира изгарянето на недостойните човешки желания”, обясни ни лично духовният водач на ашрама.
Аарти е хиндуистки религиозен ритуал, преклонението пред боговете при който пламъкът от фитил, натопен в свещено масло - Гхи или камфорово масло, се предлага като дар на боговете и се оставя да плува по реката. 
Този ритуал е съпроводен с изпълнението на мантри, възхваляващи дадено божество и целящи привличането на неговата благословия върху онези, които участват в религиозната церемония.  Аарти на санскрит означава 

„Висша любов към бога

Облечените като царици свещени крави, величието на храмовете и замъците, улиците, които се съчетават по необикновен начин с мизерията, мръсотията и  многолюдността, мантрите, различните учения, тържеството на цветовете, съчетани с недотам приятни миризми,  дори жените, които носят тухли четворки на главата си, всичко това омайва и задържа с чара на необикновеното много българи.

Една забележителна българка, свързана с Индия, живяла дълго в страната на Ганди е Димитрина Спасова – Дими. Тя е  била послушница и библиотекар в индийски ашрам цели 8 години. 
Там получава духовната титла сваами, която освен нея носят още само двама-трима българи. Промяната  за нея започва с това, че след прекарана тежка болест се посвещава на йога, която й помага да оздравее напълно, а един ден решава да замине за Индия и да влезе в ашрам. Така и прави. Там всички ставали още през нощта - в 3.30 ч., а тя отваряла широко портите на храма. След това правели йога практики и медитация.  Закуската била в 6 ч , като почти винаги храната била ориз с оскъдни сварени зеленчуци.  След това, също като в родната казарма, всички послушнички метели тежкия  жълтеникав прах, навят през нощта 

откъм бреговете на свещената река Ганг.

Следобед били задължителни часовете на мауна (мълчание-б.а.): "Тогава оставаш насаме, за да се вглъбиш в своето вътрешно Аз, изпълваш се с божествената тишина, с някакво неизмеримо доволство. Така откриваш Бога в себе си”, казва Дими. Тя получава задачите  да работи в библиотеката на храма, а вечер да посреща и настанява новопристигналите послушници и гости. Духовният й учител става главата на ашрама свами Ниранжананда. Той излъчвал ментална сила, каквато тя никога не била и сънувала, че съществува. Около него имало  осезаем ореол от чистота и съвършенство от най-висше ниво. „Беше възрастен, а с  работен ден много по натоварен и по-дълъг  от нашия, който не беше лек", разказва тя. 

След близо 8 години в ашрама Дими  решава да се прибере в България, но да продължи да живее, както и досега, като разшири кръгозора си. В библиотеката прочита книга, посветена на това  как да променим живота си чрез силата на мисълта, а тя й открива нови хоризонти. Написаното няма връзка с йогата, нито с индуизма, но според нея е близко по дух и философия с древното учение.  Дими напуска манастира и се връща в България, за да провери действието й. Сега преподава  т. нар холистично съветване, откриващо пътя към усъвършенстването и вътрешното щастие, в йога студиото си „Гаятри” в столичния квартал „Гео Милев”.  Името му е индуисткият термин за енергийна същност в женска форма, свързана с вселенския звук Ом.