Проф. Галилео Ротердамски, “Православни двери”

Вече няколко години институтът на проф. Галилео Ротердамски следи творчеството на о. Божидар Главев*, който според музиковедите в института успешно извървя пътя от рок звезда до фронтмен на старостилната църковно-публицистична чалга. Действително музикалните критици трудно могат да обяснят как бившата рок-звезда със свободолюбив бунтарски дух се превърна в истински постмодерен Гьобелс на почти нацисткия тип религиозен фундаментализъм и войнстващ зилотизъм, имащ за цел да погуби всяко дихание на свободата. Отговор на този сложен въпрос се опитват да дадат специалистите по религиозна психоанализа към института на проф. Ротердамски, които са решили да анализират текста на хитовата песен „Черната овца”, чийто автор е о. Божидар Главев, още в битността му на фронтмен на рок-групата „Ахат”.

След задълбочени проучвания специалистите по религиозна психоанализа са открили един дълбинен подсъзнателен план на текста, в който се крие архетипът на днешния пламенен пропагандатор на „истинското” православие и бич за т. нар. от него „модернизъм” (понятие, което очевидно има за цел да стане събирателно за параноите, фобиите и невротизма на зилотстващите старостилци). Специалистите твърдят, че са налице някои умело закодирани „пророчества”, доказващи, че още преди повече от двадесет години о. Божидар безпогрешно е предчувствал и провидял днешната си роля да бъде верен, без сам да знае на кого. Поради актуалността на темата тук предлагаме на читателите извадки от пространния анализ на текста на песента:

„Бавно ни залива морето от сиви тягостни дни”

Още в началния стих авторът изказва пророчество за опасностите, които дебнат ревностните православни християни у нас. „Морето” очевидно е метафора за опасността от надигащия се „модернизъм” в богословието и църковния живот, който заплашва да „залее” окопаните в ревността си православни консерватори, старостилци, зилоти и обикновените православни талибани. Естествено, ефектът от това „заливане” ще донесе сивота и тягостно чувство у правоверните, че скоро православието ще бъде предадено на злите сили на някакъв си „модернизъм” – плашилото, с което обикновено се плашат сами себе си и един другиго благочестиво талибанстващите.

„Умът не слуша сърцето, а вечно смята и бди”

Във втория стих о. Божидар веднага преминава към първородния грях на непрестанно бичувания от него „модернизъм” – разума, науката, академизма, богословието... Противопоставянето на ума на сърцето очевидно има за цел да покаже особения емоционален патос, който ръководи всеки борец за „истинско” православие в безмилостната му борба срещу смъртния враг – „модернизма”. В този стих е закодирано и послание към всички бъдещи старостилци, които трябва да отхвърлят астрономическите „сметки” на новокалендарците и да държат стария стил, който според тях е крайната цел на сътворението.

„Падаме в калта, затъваме до шия в нея”

Този стих не се нуждае от подробен анализ. Той съдържа пророческото прозрение на автора за „калта” на любимия му „модернизъм”, в която днес сме затънали „до шия”. Пророчеството тук е подсилено с изказаната в следващите думи констатация „виновни в нея (в калта) да заспим”, които очевидно се отнасят до състоянието на днешните „модернисти” (разбирай отстъпници от „правата” старостилна вяра). Явно за автора „затъването до шия в калта” визира безнадеждното състояние на всички останали в плен на съблазните на лукавия „модернизъм” (според утвърдената старостилна лексика). Затова и в следващия стих авторът логично произнася безмилостната си присъда над виновните според него „модернисти”, които са превърнали вярващите в „глупави стада” и са ги въвели в безбройните заблуди на интелектуалниченето, богословстването, свободата и т. н. В този куплет авторът открито признава за неспокойството и душевните си терзания, до които води заплахата от т. нар. „модернизъм”. Неговият отчаян, изпълнен с болка вопъл „не мога да спя”, е единственото обяснение колко много свободно време има той, за да се посвети в изучаването на тайната мъдрост на старостилството и да достигне до прозренията, с които изобилстват публикациите му. Полетът на неспокойния му дух го води към неговия радикален избор и му помага да формулира екзистенциалния девиз на живота му: „Аз сам си избрах тази съдба, вечната черна овца”. Тези думи са поантата на целия текст на песента. Задълбоченият анализ обаче показва, че те в никакъв случай не се отнасят само до битността на о. Божидар като рокаджия в края на осемдесетте. В тях прозира дълбока екзистенциална и религиозна интуиция. Явно тогавашният рокаджия вече си е бил избрал съдбата на черна овца и вече се вижда като бъдещ борец против омразния му „модернизъм” и новостилство. Съвсем не е случайно, че през последните години о. Божидар си остава будната съвест на войнстващия „православен” талибанизъм– съвест, която зорко бди и смело заклеймява всеки опит на злостния „модернизъм” да надигне глава.

Вторият куплет на песента започва с думите: „Всяка глупост има си време”, но в интерес на истината този стих остава някак фриволен в общия смислов контекст. Той лесно може да се изтълкува и в смисъл, че ще дойде времето и на „глупостта” на бъдещите верни, на техния фронтмен, на неговите беквокалисти и на кресливите им фенове. А днес тази талибанстваща глупост се лее и задушава всеки вопъл за свобода и мислене в Църквата. Веднага след това авторът отново предупреждава за смъртоносната опасност от надигащия се „модернизъм” с думите: „Злото ви поглъща с грозната си паст”, като в случая думата „паст” вероятно означава интернет пространството с текстовете на видни съвременни богослови (които за старостилната пропаганда са просто „модернисти”).

След предупреждението си авторът, подобно на постмодерен пророк, оплаква съвременните православни християни: „Никой не посмя да чуе моя глас”. Тук са възможни две тълкувания: 1) авторът се оплаква, че текстовете му не са достатъчно популярни и 2) авторът се оплаква от ниския рейтинг на сайта си и търси съдействие от официоза на БПЦ, за да излезе от анонимност. Независимо от тълкуванието обаче в тези думи се съдържа дълбокият комплекс за непопулярност и нечуваемост, формиран в колективното подсъзнание на кресливото фундаменталистко и зилотистко войнство. Може дори да се предположи, че тук авторът на текста визира световната конспирация, която всява страх и заглушава гласа на войните на старостилния зилотизъм, повели свещен джихад срещу неверниците-„модернисти”. И тук, в края на този куплет авторът, напълно в стила на блажени Августин, възкликва: „Не, аз не мога да съм като вас!” Несъмнено тази изповед трябва да се разглежда като апотеоз на религиозния екстаз на автора. Това всъщност е дълбинна самоаналитична изповед, която изказва простичкото признание: „Аз не мога да съм като вас!”. Това признание може да се дефинира като „профетична самоанализа” и също да се тълкува по два начина: от една страна още тогава авторът на текста е съзерцавал своя идеален Аз в дълбините на душата си и е прозрял бъдещата си роля на верен пазител на „истината”, дори тя да е облечена в одеждите на фанатизма и мизантропията. При такова тълкувание думите „аз не искам да съм като вас” могат да се разбират като екзистенциално мото на живота на автора, който още тогава отказва да бъде един от съблазнените от „модернизма” и да стане предател на светинята на стария календар (без който човек не може да влезе в Царството Божие). Според едно друго тълкувание обаче думите „аз не искам да съм като вас” могат да се разбират и в смисъл на една почти арийска безкомпромисност към нисшата раса на т. нар. „модернисти”, които оскверняват чистотата на Църквата и пречат на висшата раса на зилотстващите старостилци да осъществят своя рай (който на някои други езици се нарича райх).

Впоследствие о. Божидар отново се оплаква, че никой не посмял да чуе гласа му (явно рейтингът на сайта му е наистина много нисък) и признава, че той още тогава е „черен в профил и в анфас”. Това признание наистина затруднява психоаналитичния прочит на текста, но все пак в него може да се открие пророческото прозрение, че в бъдеще той ще замени коженото яке с черното свещеническо расо. От друга страна играта с думите „профил” и „анфас” е намек, че във всяка своя бъдеща социална роля той винаги ще остане верен на мотото: „Аз не мога да съм като вас!”. С това повторение на лайтмотива на песента той отново рязко се разграничава от „глупавите стада” на нисшата раса и отстоява принадлежността си към висшата раса на старостилния зилотизъм. Песента завършва с шесткратното повтаряне на припева „аз сам си избрах тази съдба, вечната черна овца”, което би трябвало да се тълкува като призив за бъдещото превъплъщение на автора в ролята му на доброволно приел съдбата си воин срещу омразния „модернизъм”. Тази проекция към бъдещето се доказва от литературния анализ на съвременните текстове на о. Божидар, в които той си остава в ролята на текстописец – просто изважда от контекста фрази от вражеските автори и съчинява върху тях текстове за нови песнички (с идеализирани и демонизирани герои) със същия стар припев: „Аз не мога да съм като вас!”. Какъв всъщност иска да е авторът вероятно ще разберем едва когато излезе автобиографичната му книга, описваща борбата му с вражеския „модернизъм”, с работно заглавие „Моята борба”. По прогнози на нашия институт книгата ще е бестселър и че ще е ръководство за всеки, който иска да буди верен на старостилния зилотски джихад.

 * Божидар Главев е човекът, измислил в края на 80-те впечатляващата рок песен „Черната овца“, на която хиляди фенове и днес изпадат в транс. В началото на 90-те години изненадващо за всички той загърбва рок музиката изцяло и става православен свещеник, какъвто е и до днес. Своите задължения изпълнява в село Горица, Бургаска област. В религиозните среди обаче го обвиняват, че чрез проповедите си се доближава до нацисткия тип религиозен фундаментализъм и войнстващ зилотизъм.